Интервю с Wolf Hoffmann (ACCEPT) ...

Интервю с Wolf Hoffmann (ACCEPT)

ACCEPT! С Udo или с Mark качеството винаги е гарантирано. За последните пет години бандата издаде три албума, всеки от които все по-близо до съвършения запис. Най-новият буквално докосва идеала. И то без режещата бленда на хер Dirkschneider. За някои да се говори така сигурно е светотатство. За друг – ако не беше Mark, сега едва ли щяхме да се сцепваме на издания като „Blood of the Nations”, „Stalingrad: Brothers in Death” и последният „Blind Rage”. С него бъдещето на групата е повече от розово. Направо червено! Клише? Много ясно! Защото точно използването на 30-годишно клише, направи от ACCEPT това, което са днес – група, с която трябва всички да се съобразяват. Динозаври? Нека! По-добре те, отколкото милиони копирачи. Той и Wolf Hoffmann си го казва по-долу…

Интервюто с Wolf Hoffmann (ACCEPT) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна (otdrugatastrana.info) на 15.09.2014 година и е публикувано в брой 116 на списание „Про-Рок”. За въпросите рамо удари Иван Стоянов от „Про-Рок”.


От другата страна - Първо, поздравления за „Blind Rage”.

Wolf Hoffmann - Благодаря, къде те намирам?

От другата страна - Във Варна, България.

Wolf Hoffmann - Варнаааа… Знам къде е. Свирихме на близо в едно градче, където кметът беше метъл.

От другата страна - Точно така. Нека поговорим за новия Ви албум – доволни ли сте от него?

Wolf Hoffmann - Абсолютно! Този албум се доближава в голяма степен до перфектните дискове, които сме издавали… Хе-хе-хе… Наясно съм, че нищо не може да е перфектно, обаче „Blind Rage” най-много се доближава до представата ни, как трябва да изглежда един албум. Когато създаваш нови композиции, те се оформят в главата ти по определен начин и имаш идея как ще звучат накрая. Понякога обаче резултатът е коренно различен. Един път е по-добър, друг – по-лош, понякога – различен. Този път обаче албумът се получи точно така, както очаквах и исках.

От другата страна - Защо червеният цвят е вашия цвят?

Wolf Hoffmann - Не знам, може би, защото сме в червен период.

От другата страна - Какво те прави най-щастлив в деня на издаването на албума?

Wolf Hoffmann - Че най-накрая се появи. Че всички фенове по целия свят вече имат достъп до албума и че най-накрая можем да си поговорим за него, и че най-накаря можем да свирим парчетата на живо.

От другата страна - Отложихте издаването на „Blind Rage” с почти месец…

Wolf Hoffmann - Нямам идея. Решението беше на лейбъла.

От другата страна - За трети албум през последните пет години съставът не е променен, работите в същото студио и със същия продуцент. Някога подлагали ли сте това решение на обсъждане?

Wolf Hoffmann - Не, никога. Доволни сме от последните два албума с Mark Tornillo зад микрофона и Andy Sneap на продуцентския стол. Няма причина да сменяме когото и да било. Това, което подобрихме и развихме за „Blind Rage” беше, че отделихме повече време да изпипаме песните. Харесваме звука на Andy Sneap, Mark е страхотен зад микрофона, така че нямаме причина да променяме каквото и да било.

От другата страна - Три албума по-късно – феновете приеха ли Mark като гласът на групата?

Wolf Hoffmann - Без съмнение. Той беше приет още след „Blood of the Nations”. Когато той излезе и феновете ни видяха на живо по време на първото турне, сделката беше сключена. Със „Stalingrad: Brothers in Death” затвърдихме позициите и вече никой не се съмнява, че в Mark Tornillo. Той не е новият ни вокалист, той е Вокалистът ни!

От другата страна - Яростта е движещата сила в албума. Кой толкова Ви ядосва и как се появи заглавието на диска?

Wolf Hoffmann - Да ти призная вече не сме чак толкова ядосани. Виж, заглавието на албума е просто едно заглавие. Зад него не се крие никакво послание. Няма някаква определена концепция. Няма по-дълбок смисъл освен, че яростта олицетворява хеви метъла. Когато видяхме обложката за първи път с този бик – разгневен и готов за атака – самата тя казва всичко, което и ние искаме да кажем. Чувстваме се по същия начин – пълни сме с енергия, напомпани с адреналин и искаме да излезем на сцената и да ритаме задници. Това символизира за нас обложката. Нямаме песен в албума, която да отговаря напълно на корицата и за това избрахме „Blind Rage” за име на диска.

От другата страна - Защо избрахте „Stampede” за първи сингъл?

Wolf Hoffmann - Това е типична, скоростна песен, която те удря директно в лицето. С нея показахме на хората, какво да очакват от нас с „Blind Rage”. Винаги е трудно да избереш една песен, която да представя всички нюанси в албума. Пуснахме „Stampede” като първи сингъл, защото в нея с обединени всички елементи, които има в нашата музика. Тя е директна, неподправена метъл песен.

От другата страна - „Final Journey” е вторият Ви сингъл…

Wolf Hoffmann - Много хора я харесват. Обаче, говоря от мое име, идея си нямам какво им е толкова специално на синглите днес. Все пак никой не ги купува вече. Днес всичко е даунлоуд. През 80-те пускането на отделна песен на физически носител, имаше смисъл. Винаги съм се чудел каква е ролята на сингъла днес.

От другата страна - Като спомена даунлоуда – направих си труда да проверя дали новият ви албум е вече в торентите и той беше там. Имаш ли рецепта как този проблем може да бъде решен?

Wolf Hoffmann - Проблемът не може да бъде решен. Не можеш постоянно да следиш мрежата. Не можем да излезем на глава с торентите. Колкото и да не ми харесва, нямам избор. Научих се да живея с това. Обаче съм благодарен на факта, че много метъл фенове все още си купуват албумите на любимите групи, заради книжката, а и за да държат в ръцете си нещо истинско. Пък и притежаването на физическия носител е част от миналото на стила. Иска ми се да вярвам, че много от феновете си свалят албуми от мрежата, за да ги прослушат и след това си ги купуват.

От другата страна - Връщам те на „Final Journey” – известен си с класическите влияния. В песента използваш мотиви от „Morning Mood”, произведение на норвежкия композитор Edvard Grieg. Песента е за Смъртта, „Morning Mood” е за Пролетта и възраждането на живота. Как се връзват двете теми?

Wolf Hoffmann - Като идеи не са близки, но си пасват много добре музикално. И все пак едни се раждат, други умират. Това е животът – цикъл, при който всеки край води до ново начало и всяко начало има край. Исках да смеся тези две композиции, независимо от всичко. Интересно или не, в началото разполагах само с класическия мотив и около него изградихме „Final Journey”. Още повече, че идеята зад „Morning Mood” не е никак подходяща за хеви метъл песен. Смисълът зад „Final Journey” е някак си по близко до мен, ако говорим за натрупания опит в края на живота.

От другата страна - „Final Journey” има ли нещо общо с бъдещето на групата?

Wolf Hoffmann - Не, това е песен за пътешествието, което всички ние извървяваме през живота. Всеки от нас има шанса един ден да се отправи на едно последно пътуване до Обетованата земя. И то сам. Няма как да вземеш някого със себе си.

От другата страна - Значи това не е последната песен и последния албум на бандата?

Wolf Hoffmann - По дяволите – не! Не и по моя път.

От другата страна - Винаги си казвал, че обичаш да свириш на живо, но когато записваш, предпочиташ да си затворен сам. Това не е ли забавно противоречие?

Wolf Hoffmann - Не е. Едното е подчинено на креативността и концентрацията, а другото на пълното забавление. На сцената нещата не опират до изразяване на вътрешните творчески способности. Там всичко е до момента и пълната наслада от изпълнението. В студиото трябва да се предизвикаш, да изкараш най-доброто от себе си. Трябва да си концентриран. Когато записвам, не търпя никого до себе си. Има неща, при които трябва да си сам. Композирането и създаването са две от тях и те изискват пълна концентрация. Други хора не ми трябват. Много обичам да работя с Peter, който е втората половина на творческото ми начало. Много често се затваряме заедно, за да създаваме музика. Нещо, което не бих могъл да правя с някого другиго. Когато обаче дойде време да се записват сола или да се измислят мелодии, тогава предпочитам да съм сам.

От другата страна - Ако се абстрахираме от факта, че „Blind Rage” е новият ви албум, той носи звука на 80-те. Примерът е в песните „Fall of the Empire” и „Wanna Be Free”, които все едно са излезли от „Russian Roulette”. Случайност или завръщане към корените е това?

Wolf Hoffmann - Самата фраза „завръщане към корените” съм я чувал толкова често, че отдавна е загубила значението си за мен. Това, което се опитахме да направим, е да запишем композиции, които винаги сме искали да направим, но никога не сме имали възможността преди 30 години. Опитахме се да създадем песни, които да паснат и да се вместят в границите на стила на групата, но с модерен звук, модерна продукция и всички трикове, които можем да използваме днес, за да постигнем най-добрия възможен саунд. Но стремежът ни беше да създадем композиции, които в основата си не са се променили през последните 30 години.

От другата страна - С какво Калифорнийската пустиня е толкова специална, за да снимате видеото към „Stampede” там?

Wolf Hoffmann - В нея има много готини каменни образувания. Трудно е да намериш подходящото място. Някой беше открил този район, а ни търсихме нещо епично и атрактивно за клипа, с хеликоптери, които прелитат напред-назад. Получи се добре.

От другата страна - Един въпрос за Udo Dirkschneider?

Wolf Hoffmann - Оооо. Надявах се да не стигаме дотам.

От другата страна - Само един?

Wolf Hoffmann - Давай.

От другата страна - Udo беше казал в едно интервю миналата година, че Mark има проблем при живите изпълнения на старите песни на ACCEPT …

Wolf Hoffmann - Нека феновете да отсъдят!

От другата страна - Защо предпочиташ феновете да са коректив?

Wolf Hoffmann - Защото те обичат Mark. Концертите са доказателство за това. Нека не вървим в тази посока. Не е честно и не искам да участвам в тази игра. Нека не разравяме миналото. Става, нали?

От другата страна - Няма проблем. Продължаваме нататък. Натрупаният опит или енергията са важни за Вас, когато свирите?

Wolf Hoffmann - И двете. Толкова дълбоко са свързани, че не можеш да отделиш едното от другото.

От другата страна - Кое ще е Вашето последно пътешествие?

Wolf Hoffmann - Надявам се да сме далече от него. Вярвам, че ни предстоят много пътешествия преди последното. И друг път съм го казвал – сега сме в най-добрия момент от живота ни. Намираме се в златните времена на групата, преглеждайки цялата й кариера. Много фенове са ми го казвали. Много са ми споделяли, че са израснали с нашата музика през 80-те, албумите от тогава и след това са страхотни и всичко е било супер, но последните пет години и последните три диска, означават много повече за тях от миналото и са може би много по-добри от всичко, което сме издавали преди. Това беше и основната ми цел, когато поставих основите на новото начало. Когато преди пет години взехме решението да се завърнем на сцената и отново да се свържем с музикалния бизнес, нямахме изградена точна концепция за бъдещето. Знаехме само, че любовта ни към музиката е още жива. Успяхме да открием певец, с когото да продължим. След което дадохме най-доброто от себе си, като мислехме за най-лошото, че новият ни дебют няма да се хареса. Но накрая се престрашихме и го направихме. Всичко обаче проработи повеме от добре. Единственото, което мога да добавя е, че с групата се случва някакво чудо. Направо е удивително. Всичко това ми показва, че накрая нещата опират до песните. Мога да се отивам да те убеждавам цял ден, ти можеш да си настояваш за Udo, колкото си искаш, обаче накрая композициите са важни, защото сме създали най-добрите, на които сме способни. Докато продължаваме да правим добри песни и да издаваме добри албуми, няма да положим инструментите.

От другата страна - Ще има ли втори солов албум на Wolf Hoffmann след „Classical”?

Wolf Hoffmann - Точно в момента не мисля за това. Следващите две години ще сме на турне. После ще видя. Графикът ми е много стриктен. За пет години издадохме три албума. Работим под страшно напрежение. Не издаваме просто, защото трябва. За много хора е изненада, че успяхме за толкова кратко време да издадем толкова добри заглавия.

От другата страна - А с другата ти страст – фотографията какво се случва?

Wolf Hoffmann - Всичко е наред, но нямам достатъчно време. Не мога да й се отдам 100 процента. Все още снимам, обичам я и ще се опитам да движа и двете си кариери, колкото се мога по-дълго. Но за да съм честен бандата отнема много време и ми е трудно да обръщам достатъчно внимание и на фотографията. Буквално си е лукс да развиваш две кариери, когато и двете са свързани с креативност.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов