Интервю с Wolf Hoffmann (ACCEPT) ...

Интервю с Wolf Hoffmann (ACCEPT)

Каквото и да се говори, ACCEPT са по-силни и по-големи откогато и да било. Доказва го успехът на „Blood of the Nations” и „Stalingrad”, непрестанните хедлайнерски турнета от двете страни на океана и препълнените зали и стадиони. Винаги, когато ACCEPT дойдат в България, пред сцената ще ври и кипи, а последните изяви на америкнаските тевтонци убедиха и най-големите скептици, че всъщност ACCEPT са си ACCEPT, независимо от това, кой е зад микрофона. Поредното гостуване на групата в Каварна и третият им хедлайнерски концерт в Морската ни рок столица ни се стори добър повод да поразпитаме това-онова гологлавия аксмен Wolf Hoffmann, дни преди най-стария роден фестивал.

Интервюто с Wolf Hoffmann (ACCEPT) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 13.05.2013 година. Части от него са включени в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР на 26.05.2013 година.


Wolf Hoffmann - Привет, Мартин от България. Идея си нямах къде звъня!

От другата страна - Защо така?

Wolf Hoffmann - Просто ми дадоха този номер и казаха да звъня, и да търся Мартин без идея къде е това.

От другата страна - Благодаря ти за обаждането!

Wolf Hoffmann - На време ли звъня?

От другата страна - И да не е в точния час, това не е проблем да направим интервюто сега, нали?

Wolf Hoffmann - Никакъв!

От другата страна - Откъде се обаждаш?

Wolf Hoffmann - От Нешвил, Тенеси, където живея. От САЩ!

От другата страна - От кога живееш там?

Wolf Hoffmann - Живея тук от 20 години, независимо, че съм германец. Живея тук от доста време.

От другата страна - В такъв случай как ACCEPT се приема в САЩ?

Wolf Hoffmann - Много добре. Историята е удивителна. Когато се завърнахме преди три години, направихме няколко турнета в Щатите и установихме, че феновете обичат групата така, както през 80-те. Това си е твърде удивително.

От другата страна - Популярността ви нарасна ли с Mark Tornillo на борда, ако сравняваш положението с 80-те?

Wolf Hoffmann - Трудно е да отговоря на този въпрос. Националната сцена тук в Америка се промени драстично в сравнение с 80-те. Както между впрочем и по целия свят, така че е трудно да сравнявам периодите. Но сме щастливи от позицията, която заемаме в момента и хората харесват Mark. Това мога да ти кажа.

От другата страна - Какво ви се случи в близкото минало и какво ви очаква в близко бъдеще – да започнем от тук?

Wolf Hoffmann - Точно се завърнахме от Южна Америка. Имахме няколко дни почивка и се подготвяме за летните фестивали в Европа, един от които е в Каварна, България. И след като се завърнахме, преди два месеца, започнахме да пишем песни за нов албум. Това е голямата новина. Вече направихме няколко сесии с момчетата в студиото и материалът се получава фантастично. Албумът ще излезе през следващата година, но вече работим по него.

От другата страна - Кой е основният композитор отново ти с Peter Baltes ли?

Wolf Hoffmann - Да, все същият отбор. Peter и аз започваме процеса. Измисляме първоначалните идеи и рифовете, после той прави демо вокалите. Никога не спираме работата само до измислен риф. Когато сме сигурни, че идеята е повече от само идея и почувстваме, че е достатъчно добра, я даваме на Mark, но никога преди това. След това той нанася своите щрихи. В началото обаче всичко започва от Peter и мен.

От другата страна - Mark само текстовете ли пише?

Wolf Hoffmann - Да, той пише текстовете. Понякога му даваме първоначалната идея, но лириките са негови.

От другата страна - След по-малко от месец ще свирите отново в Каварна, ако помните първите два концертана ACCEPT тук.

Wolf Hoffmann - Да, разбира се!

От другата страна - Вие ще бъдете хедлайнер на първия ден на „Kavarna Rock”, вторият е DEEP PURPLE. Има и още няколко банди като THUNDER, DORO, руските АРИЯ и АЛИСА. Как ти се струва на първо четене този състав?

Wolf Hoffmann - Да си призная почти нищо не мисля за останалите участници. Аз и ACCEPT, мога да говоря за групата като цяло, се намираме в наш собствен балон, живеем в наш собствен свят. Винаги ни е приятно да свирим на феситвали и да се срещнем с останалите участници, но никога не мислим прекалено много за тях. Не приемаме фестивалите като място, където групите се състезават. Ние правим това, което правим и не се сравняваме с останалите. Бих добавил все пак, че винаги е интересно да срещнем и да гледаме групи, които никога преди това не сме имали шанса да видим. Колкото и да ти е странно обаче, гледаме останалите банди и слушаме техните албуми, по-малко отколкото можеш да си представиш. Отговорих ти в началото – ние живеем в свой собствен свят.

От другата страна - Но ACCEPT не са сами...

Wolf Hoffmann - Съществуваме от доста време и колкото и да е смешно, едни от най-големите ни вдъхновители в началото бяха DEEP PURPLE. За това и е страхотно, че ще се качим отново заедно с тях на една сцена. Честта да свирим преди тях или след тях, или предишния ден ни се е случвала няколко пъти в миналото. Ако има някого, с когото искам да се срещна, това са DEEP PURPLE, защото, о господи, за мен, в моя списък от групи, те са легенди повече, от когото и да е друг.

От другата страна - Какъв сет лист сте подготвили за летните фестивали?

Wolf Hoffmann - Всяко шоу е различно, но когато имаме възможност да направим двучасов концерт, тогава сетът е идеално балансиран между новото и старото. При това положение изпълняваме между 8 и 10 песни от последните два албума, а останалото е класически ACCEPT, който феновете винаги искат да чуят, както знаеш – по много от 80-те и съвсем малко от 90-те. Основната част от сета ни е от „Breaker”, „Restless and Wild” и „Balls to the Wall”. Типичните класически песни – 80-тераски хеви метъл и между него вкарваме добра доза от новия материал. Нещата се получават сами по себе си доста сполучливо.

От другата страна - Все още ли изпитваш удоволствие от свиренето на старите песни или си оттегчен до смърта то тях?

Wolf Hoffmann - Все още не. Хората си мислят така, защото песните са стари. Но няма нищо скучно, когато видиш как публиката откача, при започването на началния риф на „Fast as a Shark” или „Princess of the Dawn”. Тези парчета сме ги свирили хиляди пъти, но в това няма нищо оттегчително, защото го правим заради феновете. Щом те ги обичат, значи и ние се забавляваме.

От другата страна - Как се чувстваш отново на сцената със старите си дружки, изпълнявайки старите песни?

Wolf Hoffmann - Беше впечатляващо и странно в началото, защото ни нямаше 14 години, но в същото време чувстото беше и доста познато. Все едно се прибрахме вкъщи. Представи си, че не си бил със семейството си 14 години, правил си своите неща и изведнъж се прибираш у дома – много от усещанията са ти познати, но в същото време осъзнаваш, че те е нямало 14 години! Има определени очаквания към теб. Получава се интересен микс от старо и ново. Но основното чувство е познато. Не усещам тези 14 години като толкова пордължително отсъствие. Все пак принадлежа на тази сцена, както и групата.

От другата страна - Смяташ ли, че с този състав, магията в ACCEPT работи?

Wolf Hoffmann - Така е, особено химията между мен, Mark и Peter е ключът към магията. Знаеш как е – ако вокалистът ни не се беше задържал толкова време или не пасваше на песните на групата, всичко с нас щеше да е под въпрос. Но фактът, че феновете приемат (accept) Mark като новия вокалист на ACCEPT (следва непринуден смях от играта на думи), означава, че всичко се получава по правилния начин.

От другата страна - С този състав достигаш ли музикални хоризонти, които преди са били недостижими?

Wolf Hoffmann - Може да се каже. Но не казвам, че го правим. Много внимаваме и се интересуваме от това, какво очакват феновете то нас. Не мисля, че отново ще дойде време за експерименти или ще нагазим в тотално различни стилове, както сме правили в миналото. Правили сме го преди, но днес сме повече от наясно къде ни е мястото и какво очакват почитателите ни. Пак си позволяваме да направим някоя балада или радиофонична песен, но не и с такъв размах към комерсиализма, към който сме се стремили в един или друг етап от развитието на групата. Днес си знаем мястото повече отвсякога.

От другата страна - Когато излезе „Stalingrad”, мнозина си помислиха, че това е концептуален албум. Не сте ли мислили все пак да направите нещо подобно?

Wolf Hoffmann - „Stalingrad” не е концептуален! Това е голямо недоразумение и мит, създаден от някои хора, които мислят, че албумът е обединен от една обща история. Той е просто колекция от песни, някои от които са за войната, а други - на агресивна тема, в текстовете на които присъстват думи като „войник” – не в заглавието разбира се. Така че „Stalingrad” не е концептуален. Кога ще направим подобен албум – едва ли някога ще се случи. Оставил съм този жанр на други групи. За банда като ACCEPT на първо място са песните и рифовете. По-скоро предпочитам да създам колекция от 12 или 15 композиции, с които да се представим, отколкото да измисляме история с начало и край. Не мисля, че някога ще напишем концептуален албум или рок опера. Това едва ли ще проработи при нас.

От другата страна - От другата страна - Как си сигурен, че песента, която си създал, е достатъчно добра за ACCEPT?

Wolf Hoffmann - Всичко е до личното усещане. В края на деня никога не знаеш, че една песен е добра - ти си мислиш, че знаеш. Защото последната дума е на феновете. Много пъти съм смятал, че една композиция е супер добра, но в последствие се оказва точно обратното. Има ги и случаите, когато съм много скептичен за някоя песен, а в последствие феновете се влюбват в нея. Мисля, че днес съм много по-наясно с това положение, но човек никога не може да бъде напълно сигурен.

От другата страна - Промени ли се процесът на създаване на една песен, след появата на Mark Tornillo?

Wolf Hoffmann - Промени се, но не толкова драматично. Mark е много по-гъвкав вокалист. Много по-бързо се адаптира в движение и вокалният му диапазон е много по-широк. Някои неща се промениха, други - не. Както казах и по-рано, с Peter сме основните композитори. Рифовете започват от нас. Тази част си е същата.

От другата страна - Живееш в САЩ повече от 20 години, но всички в групата сте Германци, като се изключи Mark, който е янки. Това създава ли ви някакви затруднения?

Wolf Hoffmann - Понякога в групата си говорим на немски, но когато и Mark е наоколо, обръщаме на английски, защото ще е неуважително към него. В повечето случаи обаче говорим на родния си език. Ние винаги си оставаме германци, независимо къде живеем. Винаги ще носим в себе си наследството на народа ни и неговата идентичност, и ще помним къде сме родени. Това, къде живеем, не променя нещата. От друга страна, когато тръгваме на турне, трябва да полетим повечко, но останалото си е същото.

От другата страна - Всеки, който ви гледа на живо, е впечатлен от енергията ви на сцената...

Wolf Hoffmann - За мен концертите винаги са били магия. За това продължавам да съм на сцена и в група. Появата пред публика е голямата награда след стотиците километри на път и чакането, все пак да излезеш пред нея. Свиренето на живо е наградата в края на деня. Това са двата часа магия, които чакаш през цялото време. Изпитваме огромно облекчение, когато най-накрая се качим на сцената и правим онова, което искаме да правим. Това е причината да се завърнем и да продължаваме напред.

От другата страна - Искам да те върна към началото на групата. Видях снимки, на които сте с грим. Защо сте го направили и защо впоследствие се отказахте от него?

Wolf Hoffmann - Всъщност никога не сме ползвали грим. Направихме го един единствен път, за една фотосесия за първия ни албум. Имаше тогава един гримьор, който ни каза да не се безпокоим, защото снимките няма да играят никаква роля за имиджа ни. Слагаме го, за да подчертае чертите на лицата ни. Тогава бяхме млади и глупави и не се съпротивлявахме много на идеята, гримираха ни, което ни накара да изглеждаме като момичета. Трябва отново да ги видя. Сега не знам да се смущавам ли или да се смея, но съм сигурен, че го направихме един единствен път.

От другата страна - Имате ли платинени албуми?

Wolf Hoffmann - Не, имаме само един златен – „Balls to the Wall”!

От другата страна - Мислиш ли, че това е най-добрият албум на ACCEPT за всички времена?

Wolf Hoffmann - Не знам дали е най-добрият, но с него постигнахме най-големия си комерсиален успех!

От другата страна - В миналото ти издаде един солов албум – „Classical” (1997). Не си ли мислил да повториш експеримента?

Wolf Hoffmann - Имал съм много планове. От пет години работя по неговото продължение от време на време. Но заради ACCEPT, с които съм страшно много зает, откакто сме заедно, винаги се опитвам да изцедя една или две седмици и да поработя върху проекта. Определено искам да издам още един албум. Записал съм някои неща. Кой знае, един ден може би ще имам възможност да го завърша, но за съжаление сега е невъзможно.

От другата страна - Ако трябва да те върна на въпроса за новия албум на ACCEPT – това останали идеи от предишните два ли са или изцяло нов материал?

Wolf Hoffmann - Материалът е изцяло нов. Винаги остават някакви идеи от старите сесии и понякога ги преглеждаме. Но в това няма нищо забавно. Имам предвид, че винаги е по-интересно да създаваме нов материал. Така че, когато седнем да пишем нов албум, зарязваме това, което е останало от старите и продължаваме напред.

От другата страна - Според теб защо „Blood of the Nations” и „Stalingrad” са толкова успешни?

Wolf Hoffmann - Защото това са правилните албуми, които издадохме в точното време. Човече, хората бяха гладни за ACCEPT. Мнозина бяха притеснени, че новата реинкарнация на ACCEPT няма да отговори на очакванията им, няма да е онази група, която помнят. Те бяха скептични за реюниъна. И са прави, защото 99 процента от случаите, когато една банда се завръща с нов вокалист, са разочарование. Защото певецът е твърде различен, стилът е променен. Има много причин. Днес обаче хората са изненадани колко много приличаме на миналото и в същото време сме свежи и вълнуващи, и с новите елементи в новата версия сме създали перфектно работеща машина.

От другата страна - Не ти ли писна от хората, които продължават да тръбят, че ACCEPT без Udo не е ACCEPT?

Wolf Hoffmann - Получава се нещо като нон сенс. Ние сме тук. И то много успешни. Аз съм един от хората, които искаха Udo да се върне в групата. Той отказа. Какво да направим? Сега сме още по-доволни от положението, защото сме много по-успешни и сме много по-добра група. Очевидно Udo не е в групата от много време. Щастливи сме, че сме били заедно. Но е важно да се знае, че първоначално ние искахме, той да се върне в ACCEPT. Той каза „Не!” Сега нещата са добре. Вече не говорим за него. По този въпрос всичко вече е казано.

От другата страна - Докъде си с фотографията?

Wolf Hoffmann - Все още практикувам. Когато мога, снимам. Както споменах, в момента съм твърде зает и нямам време. Продължавам да съм фотограф. Обичам да снимам и когато няма да мога да правя нищо друго, ще продължавам да снимам. Правя комерсиална фотография, която е далече от музикалната сцена. Музиката и фотографията са двете мои идентичности, които не смесвам. Рок енд ролът е на една страна, а другата е корпоративната фотография за комерсиялния свят на рекламните агенции. Тотално различни дейности. Което е странно, защото се чувствам като Jekyll & Hyde – две тотално различни личности.

От другата страна - Кой е Jekyll и кой – Hyde, музикантът или фотографът?

Wolf Hoffmann - Не знам! Аз съм едно чудовище!

От другата страна - Последни думи.

Wolf Hoffmann - Наистина се вълнуваме да се завърнем в Каварна. Вярвам, че ще е страхотно. Последния път си изкарахме супер. Посетихме плажа. Срещнахме много приятелски настроени хора и метални глави. Надявам се, че времето сега ще е хубаво. Всичко ще бъде страхотно. Нямаме търпение да се качим на сцената и всеки е добре дошъл да се присъедини към нас.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов