Интервю с Виталий Дубинин (АРИЯ) ...

Интервю с Виталий Дубинин (АРИЯ)

Преди 80-те години на миналия век да се свири или дори да се говори за хард рок и хеви метъл на Изток от Берлинската страна беше определяно от политическата върхушка като подривна дейност на „гнилия капитализъм” в добре развитото социалистическо общество. Освен ако не си в група, която е близка до същата тази върхушка. Младите хора, които хвърляха по едно ухо на случващото се на Запад от Берлинската стена, го правеха тайно. За да не бъдат обавени за врагове, диверсанти и да попаднат под ударите на народната власт – разбирай милицията, която режеше дълги коси, късаше модерните по онова време дънки, удряше печати по колената на момичетата, ако полите им не бяха няколко пръста по-дълги. Или просто биеше... В училищата намаляха поведението, ДПС-тата или Детските педагогически стаи бяха местата, където протичаше превъзпитанието, а изключването от Комсомола оставяше отпечатък за цял живот – нито можеш да запишеш висше, нито да си намериш работа. Защото клеймото „враг на народа” беше едва ли не отпечатвано на челата. А ако ДПС-тата не вършеха работа, идваха мазетата на милицията, после интернатите и т.н., докато един ден осъзнаеш, че ти всъщност си никой. Системата мачкаше безжалостно непослушковците. Въобще идилия. В България, между впрочем, „Златния орфей” беше мястото, което олицетворяваше наклона на музикалния вкус или музиката, която беше задължителна и идеологически правилна. Само че хард рокът и хеви метълът се оказах много по-силни, отколкото червените кратуни у нас и в целия Източен блок предполагаха. После Михаил Горбачов започна перестройката. Така в бившия мастодонт СССР се роди Ария. Която по-няма-значение-какви-обстоятелства-и-с-каква помощ се превърна във флагман на комунистическия рок и метъл. И все още е най-голямата руска група. Която след турнето през 80-те години и „Руския метъл фест” през 2007, отново ще се представи пред българските арийци – този път на „Каварна Рок 2013”. Добър повод на въпросите ни да отговори басистът Виталий Дубинин.

Интервюто с Виталий Дубинин (АРИЯ) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 18.02.2013 година.


От другата страна - Какво се случва с АРИЯ в момента?

Виталий Дубинин - Първо, както всички знаете, сменихме вокалиста си, това е най-новото – от година и половина Михаил Житняков е на мястото на Артур Беркут. През това време записахме албума „Феникс”, записахме албум със стари песни „Live in Studio”, пуснахме ДВД-то „В жёлтом круге арены” от последния ни концерт в Москва. Правим турнета, други особени новини няма.

От другата страна - Помните ли „Руския метъл фест” в Каварна? С какво?

Виталий Дубинин - Да, мисля, че беше преди пет или шест години. Много ни хареса компанията, беше само от руски групи. Помним го като много хубаво пътуване, посрещнаха ни много добре, ние даже не мислехме, че ще има толкова много хора на концерта ни, които знаят песните ни. Затова и с нетърпение чакаме повторението на това пътуване.

От другата страна - Какво да очакваме от концерта ви в Каварна?

Виталий Дубинин - Когато си на фестивал, трудно се измислят специални програми, както за друг концерт. Просто трябва да направиш най-известните си песни, това не е място за експерименти. Така че ние смятаме да изпеем най-известните си парчета, ще се постараем да подберем от всичките си албуми, включително и от последния. Все пак има много време дотогава, още не знаем колко време е нашият сет.

От другата страна - Последният ви албум „Феникс” е от 2011-та, не е ли време за нов?

Виталий Дубинин - Да, подготвяме се. Въпреки ситуацията и в Русия, и по целия свят – мисля, че е доста сложно. Дисковете отиват в миналото, а алтернативата – да пуснеш музиката си в мрежата, не работи особено добре, поне в Русия. Всички свалят от пиратските торенти. И това спира много музиканти. Въпреки това работим върху нов материал и планираме през следваща година да пуснем нов албум.

От другата страна - А защо се наложи сманята на Беркут с Житняков?

Виталий Дубинин - Много пъти сме го коментирали, Артур е забележителен певец, професионалист, но с времето видяхме, че това не е точно нашият стил, който е необходим на АРИЯ. Ние бяхме група със 17-годишна история, когато той дойде при нас и на нас ни се искаше да продължим така. Всички знаете, че свирим класически стар хеви метъл и това, как да кажа, създава определени изисквания към вокалиста. Не искахме да сменяме стила си, докато Артур виждаше нещата по друг начин и нашите песни в негово изпълнение не звучаха, както ни се искаше. Той е, в добри смисъл на думата, повече клоун, но на АРИЯ това не й подхожда. Затова и решихме да се разделим.

От другата страна - Вашият основен автор на текстове е Маргарита Пушкина. Ще се промени ли това с идването на Житняков?

Виталий Дубинин - Пушкина написа текстовете и за албума, в който пее Житняков, така че ние продължаваме да работим нея, мисля че тя ще си остане наш автор.

От другата страна - А как феновете приемат смяната на Беркут? Защото според мен поне, последните ви два албума с Беркут бяха страхотни.

Виталий Дубинин - Изобщо не смятам да зачеркваме историята на АРИЯ, докато с нас беше Беркут. Винаги сме се опитвали да сме честни в албумите си, работим сериозно и мисля, че феновете приеха промяната повече от положително. На концертите не чувам никакво недоволство. Когато, например, си тръгна Кипелов и дойде Беркут, непрекъснато имаше недоволство, публиката не приемаше Беркут. Затова се страхувахме, че когато започнем концертите с Михаил, феновете отново ще ни приемат „на нож”. И всички бяхме много изненадани, че всички го приеха много добре. Даже сякаш му дадоха аванс на първите концерти през есента на 2011-та. Изненадващо в края на концертите викаха „Миша, Миша!” или „Житняков!”. А може би тези, които не харесват групата ни с Житняков, просто не идват на концертите ни.

От другата страна - Според мен Житняков звучи повече като Кипелов, отколкото като Беркут.

Виталий Дубинин - Да. Макар че не сме се опитвали да намерим певец, подобен на Кипелов. Търсихме певец, способен да изпее нашите песни, да ни пасва на стила. И ако Кипелов ни удовлетворяваше стопроцентово като певец, то новият вокалист трябваше да е нещо подобно. И се получи така, че търсехме такъв глас – мощен, в голям диапазон, чист, и вероятно затова те си приличат с Кипелов. Но пак ще кажа, не търсехме втори Кипелов, искахме песните ни да звучат правилно.

От другата страна - А преди да изберете Житняков, не говорихтели с Кипелов?

Виталий Дубинин - Не. Разговаряхме с Кипелов преди това, на 25-годишнината на АРИЯ, когато той участва на концертите. Така че неофициално поговорихме с него дали да не се върне. Но той сега си има своя група и е късно за връщане, и всички решихме, че ще е по-добре нещата да си останат така, както са.

От другата страна - Вярно ли е, че сте продали над 60 милиона копия от албумите?

Виталий Дубинин - И аз не знам откъде е тази информация. Трудно е да се каже, защото в Русия тези данни се смятат за тайна. Говорили сме с издателите си, например, питахме колко копия са продадени от „Феникс”, но никой не ни казва. Преди, докато го имаше Съветският съюз и албумите излизаха на винил, знам, че сме продали около милион и половина от „Герой асфальта”, около милион от „Игра с огнём”. При това първите ни два албума излязоха просто на касети, после - на дискове. Но тъй като по това време в Русия вече процъфтяваше пиратството, така че реално колко сме продали - легално и пиратски, не е възможно да се каже. Но все пак 60 милиона ми се струва много. Около 10 милиона ми се струва по-реална цифра, но пак казвам – няма как да се разбере.

От другата страна - Това направи ли ви милионери?

Виталий Дубинин - По времето на Съветския съюз ние издадохме три плочи. За тях получихме много малко пари, за никакви звездни хонорари и дума не може да става. Когато започнаха да издават дискеве, започнаха и да ни плащат някакви по-реални проценти, но това свърши много бързо и после просто получавахме някаква фиксирана сума, а после издателят можеше да продаде и сто хиляди, и милион копия, за нас нямаше нищо. Така че към 90 процента от парите си ги заработваме от концерти и турнета.

От другата страна - Какво означава да си рок звезда в Русия? Какво е вашето определение?

Виталий Дубинин - Трудно ми да дам определение. Рок звезди в Русия са вероятно тези, които могат да се чуят навсякъде, звучат по радиото, по телевизията, от прозорците на хората. В Русия Ария не звучи по радиото, има една станиця, която върти няколко наши песни и това е. Наричат ни рок звезди, защото сме известни , вероятно. Но какво е да си рок звезда аз поне не мога да кажа.

От другата страна - Наричат ви руските IRON MAIDEN. Каква е историята и срещали ли сте се с MAIDEN?

Виталий Дубинин - Да. Срещали сме се веднъж, но много отдавна. Преди около 20 години, когато те бяха за първи път в Москва и след един от техните концерти ни поканиха. Тогава имахме възможност да разменим няколко думи с Bruce Dickinson и с останалите. Иначе, разбира се, че е приятно да те сравняват със звезди, с такива гиганти от световна величина. Когато започнахме, разбира се, се опирахме на музиката на IRON MAIDEN, на JUDAS PRIEST, на Ozzy Osbourne – три такива стълба, които през цялото време ни бяха идеал. Взели сме много от Maiden като стил, винаги сме искали да сме като тях, като в същото време се развивахме и не бих казъл, че сме ги следвали. И все пак е много приятно, когато ни наричат така. Спомням си, това стана през 1988-ма в Берлин, представиха ни като руските IRON MAIDEN и беше много приятно.

От другата страна - Често ви питат за текстовете ви, как е казано едно или друго, какви са темите ви. Цензурирате ли сами текстовете си, за да не обидите някого?

Виталий Дубинин - Винаги обмисляме много внимателно текстовете си и мога да кажа, че музиката си я пишем много по-бързо от тях, може би защото си я пишем сами, а текстовете все пак са на Пушкина. Ние си сътрудничим по време на писането им, но все пак... Колкото до проблемните теми – не мисля, че обиждаме някого. Например, песента „Антихрист” – това просто е поглед към известни събития и проблеми от друг ъгъл. Може би е нетрадиционен, но според нас именно, когато разглеждаш известните събития в нов ракурс, тогава се получава нещо интересно. Естествено, това не са наши убеждения, ние не сме против християните, по-скоро може да се направи сравнение с актьора, който играе маниакален убиец – нали никой не смята, че той после прерязва гърлата на всички в семейството си? За нас това е начин да кажем нещо, да накараме публиката да види нещата от нов ъгъл.

От другата страна - Неотдавна записвахте със симфоничен оркестър, това ли е пределът за експериментите за АРИЯ?

Виталий Дубинин - Да, това беше голям експеримент. За нас, искам да кажа, преди това по света са го правили много големи групи. Но в Русия и сред „тежките” музиканти, ние бяхме първи. Беше полезен опит за нас, иска ни се да го повторим, обмисляме го, но това е свързано с наистина големи разходи и се страхувам, че без спонсорска подкрепа няма как да се случи. А дали ще опитаме нещо друго? Защо не. Винаги сме смятали, че няма забранени неща. Не зная, може би да свирим с някакви етно музиканти или нещо друго. Във всеки случай, не си затваряме вратата и не поставяме граница пред който и да е жанр.

От другата страна - Бихте ли ни препоръчали някоя млада руска рок или хеви група, която ви е впечатлила?

Виталий Дубинин - За съжаление, не. И не бих казал, че това е, защото в Русия няма такива групи. Както казах, просто ситуацията е такава – младите групи нямат много възможности да стигнат до публиката, по радиото и по телевизията тях изобщо ги няма, остава интернет. Но на мен ми е трудно да ровя там и да търся. Има ги, много са, но за съжаление аз самият нямам много време, за да ги следя.

От другата страна - Пожеланията ви.

Виталий Дубинин - Винаги съм харесвал българската публиката. За пръв път бяхме у вас през 1987-ма, минахме през десет града и за нас това беше първото голямо турне в чужбина. Винаги си спомняме за него с удоволствие, с удоволствие ще дойдем отново докато има някой, който ни харесва. Слушайте хубава музика и... Хеви метъл!

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов