Интервю с Joe Lynn Turner ...

Интервю с Joe Lynn Turner

Докато Primal Fear се вихриха в Каварна и стопяваха остатъците до края на 2012, то във Варна 2013 започна под звуците на класически и здрав рок, изкован от групи като DEEP PURPLE и RAINBOW. На сцената на площад „Независимост”, тридесет минути след началото на Новата година, група ФОБОС, водена от Joe Lynn Turner, подкара първия час на 2013. Концертът на бившия на Yngwie J. Malmsteen и Ritchie Blackmore се случи някак си случайно – без излишно бумтене из медиите. Разибра се визитата на Joe Lynn Turner в България е винаги добър повод за един напоителен разговор, свързан с музиката. А и самият Joe Lynn Turner е неизчерпаем извор от проекти, за които може да разказва с часове. Ако погледнете официалната му дискография, освен групите, в които е надигал глас, роденият като Joseph Arthur Mark Linquito италианец, има натрупани десетки участия. И продължаава да трупа биография със знайни и незнайни герои от съвремието ни. Интересите му не свършват само с рок музиката, както самият той сподели часове преди класическите трели от законодателите най-после да разстресат позаспалия Варна. Защото новогодишното участие на вокалиста беше първата твърда изява в титулувания за „морска столица” град от онзи паметен и загробващ концерт на URIAH HEEP и NAZARETH през 2006 година. И макар отдавна да е всрани от звездната слава на миналото Joe Lynn Turner продължава да е все така на фронтовата линия и винаги е готов на изненади.

Интересното е, че това е четвъртото интервю, което съм взел от Joe Lynn Turner (след Берковица, Златни пясъци и Първомай), но първото, което публикувам тук.

Интервюто с Joe Lynn Turner е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 4 февруари 2013 година.


От другата страна - Правиш много и различни концерти...

Joe Lynn Turner - Така е, правя различни концерти. За някои концерти, какъвто е новогодишният във Варна, съм подготвил песни, които са познати на хората, като композиции на DEEP PURPLE, RAINBOW. Когато обаче съм на сцената със собствената си група, изпълнявам други композиции.

От другата страна - Нека тогава започнем с третия албум на SUNSTORM.

Joe Lynn Turner - Третият албум на SUNSTORM – „Emotional Fire” е много добър, по мое мнение. Продуцентът Dennis Ward свърши фантастична работа. За него мога да говоря само суперлативи, защото е цар на продуцирането. Групата – обичам я. Ще се опитаме да направим няколко концерта през пролетта, ако графиците на момчетата позволят. Имаме три албума, което означава, че песните са доста.

От другата страна - Ако сравниш този албум с първите три...

Joe Lynn Turner - Разликите между новия и предишните албуми е, че направих трибют на много песни. Композиции, които имах от миналото, но които никога не бяха записвани за албум. Това е основната разлика. Напоследък правя страшно много турнета и когато стана дума за този диск, говорих с лейбъла – „Frontiers”, че не мога да им изпратя нито песните, нито записи, защото се намирам в средата на Русия. Преди няколко месеца срещнах двама шведски композитори, бях на турне в Скандинавските страни – Швеция, Норвегия и Финландия, готини са, имаха няколко песни, предложих композиции на Michael Bolton, с когото съм работил. Интересното за този албум е, че изпълнявам бекингвокалите в тези песни, а също така и в песните, които са изпълнени в оригинал от Michael Bolton. А правенето на кавъри ми доставя удоволствие.

От другата страна - Вдъхновението за него?

Joe Lynn Turner - Вдъхновението идва отвътре. За мен то трябва да е пожелано от самия мен. Целта на този проект е да бъде част от серия албуми, в които да влизат песни на композитори, които никога на са били записвани преди, но за този проект са записани от известни музиканти. SUNSTORM е точно това. Това е оригиналното вдъхновение.

От другата страна - Следващ SUNSTORM?

Joe Lynn Turner - Може би ще има и следващ албум на SUNSTORM, но това едва ли ще се случи в рамките на следващата година. Всички са заети, но се надявам отново да се съберем.

От другата страна - Работиш с много музиканти и поректи, разкажи ни за новия ти порект с Joe Bonamassa?

Joe Lynn Turner - Много малко хора знаят, че в първите ми солови албуми можете да откриете Joe Bonamassa, като автор и музикант. И това още преди да стане известен. Тогава беше на 16 години – младо момче, невероятен китарист. Познавах баща му, който беше собственик на магазин за китари, за редки модели. Все ме врънкаше да работя със сина му. Така и станахме приятели. В момента Joe Bonamassa е голяма звезда и интересното е, че много хора не осъзнават, че ако погледнат соловите ми албуми, ще открият името му навсякъде. В момента това се преоткрива. Също така имам няколко записани композиции с него, които никога не са издавани. И смятам, че трябва да видят бял свят.

От другата страна - Лесно ли е за известни музикнти като теб да запазят приятелството си?

Joe Lynn Turner - Много е трудно в бизнес като нашия да запазим приятелството си, защото всеки пътува нанякъде и е постоянно в движение. Понякога ни се случва да се засечем и да пием по питие, но е трудно постоянно да съм в контакт с добрите приятели. Когато се видим чувствата за близост съществуват.

От другата страна - Поддържате ли контакти по телефона или интернет, когято не се виждате дълго време?

Joe Lynn Turner - Много хора ме питат за DEEP PURPLE и RAINBOW. При повечето групи е като брака. Когато се ожените, сте заедно през цялото време. Когато се разделите, повече не поддържате контакт. Отваряте нова страница.

От другата страна - Как стана част от документалната лента „Street of Dreams”?

Joe Lynn Turner - Проектът е на Jan Holberg. Определено заглавието си е изненада. Срещнах се с Jan, който е доста талантлив басист и композитор. Предложих му помощта си. Преди известно време завършихме друг албум. И за да съкратя дългата история – в този диск участват няколко мои приятели. Щастлив съм от резултата. За съжаление не успях да отида на премиерата на документалния филм, защото работех, но той ми каза, че всдичко е минало добре. Също така замисля турне през юни-юли.

От другата страна - Ти участваш в него само с музиката, нали?

Joe Lynn Turner - В този специален, документален филм просто помагам. Филмът е Jan, не е мой.

От другата страна - Кое е по-лесно за теб – да си в група или да работиш сам? И какво предпочиташ?

Joe Lynn Turner - Соловата работа и работата с група зависят от много неща. Работата в банда зависи от останалите музиканти в нея. Ако са готини, удоволствието от работата с тях ще продължи дълго. Ако обаче има много спорове – нещата няма да се развият добре. Когато правиш солови албуми е по-лесно, защото ти си босът. Но групите имат предимства с това, че хората наистина се забавляват, т.е. аз изпитвам удоволствие да работя с талантливи музиканти. Но когато пререканията започнат – тогава става турно.

От другата страна - Как избираш с кого да работиш?

Joe Lynn Turner - Когато искам да работя с някого на първо място обръщам внимание на личността и характера. Той трябва да има чувство за хумор, да е много талантлив и градивен. Също така да е добър човек. Не обичам да работя с хора, които по един или друг начин са зли. А музикалния бизнес има купища от тях. Трябва да избирам добрите хора.

От другата страна - Още ли си част от BIG NOIZE и OVER THE RAINBOW?

Joe Lynn Turner - В момента BIG NOIZE не са от най-активните!

От другата страна - Останалите свириха в Каварна, но със Sebastian Bach зад микрофона.

Joe Lynn Turner - Случи се, защото по това време имах насрочено специално шоу, за което нямаше как да се откажа от репетициите и да създавам проблеми на промоутъра. За това им казах на момчетата, че не мога да бъда с тях в Каварна. И все пак BIG NOIZE обединява различни музиканти и съм щастлив, че Sebastian беше част от състава. Чух, както добри, така и лоши отзиви. Но какво от това. Аз нямам проблем с това. Все пак е само един концерт.

От другата страна - OVER THE RAINBOW?

Joe Lynn Turner - Тук нещата са малко по-различни. Всеки се справя добре със соловата си кариера. Greg Smith свири с Billy Joel, Bobby Rondinelli продължава да работи по проектите си. Опитахме се. За кратко беше яко. Но отново ще намеся брака – понякога се появяват проблеми. Тогава предложих на останалите да си вземем почивка. Един ден може отново да сме на линия.

От другата страна - Имате ли останал материал от групата?

Joe Lynn Turner - Определено има. Работихме по няколко песни за дебюта, но след това за съжаление всичко се разсъхна. Jürgen запази няколко от композициите за солов албум. Но заедно щяхме да сме по-силни. Знаеш ли какво – приятелтовото е нещо много забавно в този бизнес. Повече не мога да се подлагам на подобно напрежение. И пак се връщам към брака. Ако той е скапан – следва развод.

От другата страна - Ако се върнем на проектите ти – как успяваш да запазиш духа си жив през всичките тези години?

Joe Lynn Turner - Обичам да правя това, което правя. То трябва да идва отвътре. Ако ти харесва, продължаваш, ако не ти харесва – по-добре се разкарай. Никога не съм имал проблеми с мотивацията и способностите да създавам музика. Защото винаги съм обичал това, което правя. Промених малко нещата през годините. В момента правя повече турнета и участвам в различни проекти. Имам рок опера, която, както изглежда ще бъде поставена на Бродуей. Пиша саундраци за филми. Различни неща. С напредването на годините се опитвам да бъда ангажиран по различни начини. Иначе става скучно при правенето на едно също – албум, турне, албум, турне... За това и човек има нужда от разнообразие - саундраци, рок опера – всичко е страхотно.

От другата страна - Има ли рецепта, която следваш, за да звучиш по различен начин във всеки различен проект?

Joe Lynn Turner - Всичко зависи от това, в какъв порект участваш. Ако пишеш музика за филм е съвсем различно. Някои песни е абсурд да паснат, на която и да е лента. Те са правени за албуми. Всичко е интуиция. Идва от вътре. Нещата са строго професионални. Професианолистът винаги знае в кой жанр твори и не ги смесва. Никога не съм се опитвал да натикам песен за албум в саундрака на филм. Това не работи. Създаването на една композиция за филми и албуми е специфично за всяко едно от тях.

От другата страна - Да, но има песни, които влизат в саундраците на филми!

Joe Lynn Turner - Има компании, на които това им е работата – да издирват парчета за филми, телевизия. Те са наясно какви филми се правят и ако имам песен от RAINBOW, PURPLE или соловите ми работи, която си пасва, от компанията ми се обаждат и ми предлагат да включат композицията в саундрак.

От другата страна - Мислиш ли, че в наши дни има музиканти, които след 10 или 20 години ще наричаме „легенди”.

Joe Lynn Turner - Има една песен, която написах с един приятел “Legend”. Странното е, че попита. Музикантът е Leslie West, известният китарист на MOUNTAIN. Той записа песента за последния си албум „Unusual Suspects”. Първоначално в нея се пееше – „...call me legend”. Но той не го хареса. И за това стана „don't call me legend”. Странно е да смяташ себе си за легенда, когато си все още жив – жива легенда. Звучи като живите мъртви. Но не мисля за това. Хората ми споменават, че съм „легенда” или „бог”, но нищо от това не е вярно. Това, което съм аз – музикант, китарист, композитор и певец, който бачка здраво. Мисля ,че Ritchie Blackmore ме научи на този урок – никога да не вярвам на чуждото мнение, защото това е първата грешка, която хората допускат.

От другата страна - Попитах те, защото кой според теб има силите да дойде на мястото на Dio или Jon Lord?

Joe Lynn Turner - Има хора, които за съжаление никой не може да замести. Индивидуалности, които са сътворили страхотни неща в живота си. Тях не можеш да ги замениш. Можеш само да ги уважаваш. Dio и Jon Lord са легенди. Но съм убеден, че никога приживе не са си го и помисляли. Да, DEEP PURPLE ще бъдат въведени в рокнедрол залата на славата в Кливлънд, но това е бизнес. Знам, че Blackmore няма да отиде, защото въобще не му пука за подобни награди. Той е отдаден на музиката и това според мен е правилното поведение. Спомням си, че бяхме номинирани за „Грами” и никой от групата не взе това насериозно. Когато ми изпратиха номинацията – много красиво оформена, я закачих в тоалетната. Получава се доста забавно, когато хора, я посетят и видят номинацията. Да, казвам им, точно там й е мястото.

От другата страна - Няколко пъти споменаваш името на Ritchie Blackmore – RAINBOW ли е пикът на кариерата ти като музикант?

Joe Lynn Turner - Може би. Наистина е голям връх. Но от дистанцията на времето нямам проблем с това, защото благодарение на онова минало, съм това, което съм днес. Здравото бачкане те изкарва на върха на планината. В момента не съм на дъното, а съм все още там горе. Вярно е, че всичко вече се е променило – хората, музиката, светът. И достигането на върха отново едва ли ще се случи. Защото нищо не е същото. Преди години не съм продполагал, че рокендролът ще се окаже в летаргия, както е днес. Никога не съм мислил, че ще умре. Ако обиколиш света ще откриеш хора, на които рокендролът кипи в кръвта, но светът е вече друг. В миналото никога не сме мислили, че това ще се случи. Никога няма да забравя деня, в който осъзнах това. Тогава си казах – „добре,светът се промени, значи трябва да се промениш с него!” Това е.

От другата страна - Последен въпрос – защо на всяка обложка или на всеки плакат, на които стои товето име, под него пише „гласът на RAINBOW или на DEEP PURPLE”?

Joe Lynn Turner - Така трябва да бъде. Защото това е реклама за промоутърите, защото хората трябва да знаят кой всъщност съм аз.

От другата страна - Но ти имаш изградено име?

Joe Lynn Turner - Трябва да попиташ промоутърите. Мисля, че това им помага да продадат повече билети. Частицата „екс-„ пред името продава много. Учудващо е, че пред името на музиканти, които идват от голяма банда, стоят подобни определения. Все едно да напишеш под името на Ian Paice нещо подобно. Смешно е. Но от друга страна, няма нишо лошо – все пак това е моята боиграфия. Все едно за теб да напишат, че си работил тук и там. Това те представя. Всъщност никога не съм се замислял върху тези неща.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов