Интервю с Артур Беркут (АРИЯ) ...

Интервю с Артур Беркут (АРИЯ)

Няма как въведението към това интервю да не повтаря предисловието за разговора с Владимир Холстинин и Виталий Дубинин (АРИЯ). С тази разлика, че Артур Беркут въобще не беше очаквал подобен интерес към него. Учудването му не слезе от лицето през цялото време. А самото интервю наистина няма да го забравя никога! По ред причини. За първи път гледах една от най-любимите си групи на живо. Разговарях с хората, които никога не съм се надявал да видя. Бях част от един от най-емоционалните концерти, случвали се у нас. И най-силните. АРИЯ СА ВЕЛИКАНИ!!! И като музиканти, и като хора! А за първото гостуване на групата у нас все още слушам легенди. И независимо, че „Руския метъл фест” се проведе един единствен път това, на което присътвах в Каварна, на стадион "Калиакра" на 16 август 2007, никога няма да забравя. Тогава освен АРИЯ на сцената, пред шепата ценители, излязоха още ЧЕРНЫЙ ОБЕЛИСК, МАСТЕР и ANJ. Фестивалът беше организиран от „Joker Media” и Община Каварна. За част от въпросите помогна бившата ми вече колежка Милена Кунева, а преводач беше Светлана Ганчева от БНТ. Все още настръхвам, когато се сетя за емоцията от този фестивал.

Интервюто с Артур Беркут (АРИЯ) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 27.08.2007. Части от него са монтирани в "Гласовете на рока" по "БНТ Сат" на 25.09.2007.


От другата страна - Разкажи как започна в АРИЯ.

Артур Беркут - Беше много просто – звънна ми моят много стар приятел Холостинин, китаристът на АРИЯ. Ние често имахме общи участия, записвахме плочи, и когато ме попита дали не искам да стана част от групата, аз веднага се съгласих, защото винаги съм мислел, че това е много добра група, а и познавах хората много отдавна.

От другата страна - Какво знаеше за АРИЯ, преди да се присъединиш към групата?

Артур Беркут - Познавах ги много отдавна, още докато бях солист на група АВТОГРАФ – заедно ходехме по турнета, при това излизаха първо АРИЯ, после АВТОГРАФ и затова като влязох в групата, аз на практика вече знаех песните, те не бяха нови за мен.

От другата страна - Защо текстовете ви ги пише Маргарита Пушкина?

Артур Беркут - Вероятно това е стара традиция, която с годините се е установила в АРИЯ. Тематиката се поддържа от един човек, той пише текстовете. Изобщо – трудно е да се обясни, но когато се прави музиката, можеш да помолиш поета да напише за едно или за друго, но това е много сложно. Тя трябва да изцяло да преживее песента и при това да пише за това, което иска композиторът, не за това, което тя иска. Това е доста сложен процес, но тя се справя с него чудесно. И въпреки това в последния ни албум са поканени и други поети, не много. А моите стихове са доста екстремни. Е, на мен ми се струва, че са си хубави, но после, като ги чуя отстрани .... Изобщо, аз мисля, че всеки трябва да се занимава с професията си, тоест – ако прави нещо добре, нека да го прави, а иначе...

От другата страна - Успяхте ли да спечелиш феновете?

Артур Беркут - Май не съм се замислял за това. Може би трябва да питате тях. Но поне аз не съм имал проблем с това.

От другата страна - Как се чувстваш в АРИЯ?

Артур Беркут - Чувствам се много добре, приеха ме нормално, при това още от първия концерт. Разбира се, аз мислех, че ще е трудно, но всъщност всичко тръгна прекрасно.

От другата страна - Хеви метълът не е съвсем типичен за славянските народи, как стана така, че той се наложи на Изток?

Артур Беркут - Да, мисля, че е така. Но всъщност не е важно, че говорим на различни езици. Когато звучи такава музика, всички хора започват да се разбират и без думи. И май точно при славянските народи това разбиране се получава най-лесно. Защото аз съм живял почти 8 години в Съединените щати и не съм забелязал там такова нещо. Тоест – тук сме си много по-близки, по-сплотени сме.

От другата страна - Защо става така?

Артур Беркут - Навярно просто е заложено вътре в хората, в кръвта им е, струва ми се.

От другата страна - Вероятно е била необходима голяма доза дързост, за да се занимаваш с хеви метъл по онова време?

Артур Беркут - Вероятно, да.

От другата страна - Защото в България беше трудно.

Артур Беркут - Да, да. И не само в България, и в Русия беше трудно, практически беше невъзможно да се занимаваш с това. Макар че ние не го правихме, за да ядосаме някого, да се противопоставяме. Просто на човек или му харесва, или не му харесва. Защото когато излезеш на сцената, ако това, което се опитваш да го направиш, не ти идва отвътре, публиката – особено тази, която идва на хеви метъл концертите, го разбира. И нея не можеш да я излъжеш по никакъв начин. Така че имаш ли го вътре в себе си – това е, нямаш ли го – публиката никога няма да дойде на твой концерт.

От другата страна - През 89 вече беше музикант, помниш ли някаква история, когато си искали да изразиш себе си чрез тази музика, а не са ти разрешили.

Артур Беркут - Трудно ми е спомня веднага, но... Да. Имаше нещо такова. Не знам как е при вас, но в Русия всички, които навършат 18 години, трябва да отидат войници. И точно когато започнахме записите на първата си плоча с групата и аз бях първа година в музикалното училище, бях започнал да уча едновременно пеене и саксофон, изведнъж ми казват – сега заминаваш за две години, всичко е наред, училището ще почака... Но аз не можех да чакам, това са две загубени години. Та така стана, че трябваше да спра с музиката за известно време. Но в армията така и не влязох, музиката все пак победи.

От другата страна - А какво казваха учителите ти в музикалното училище за хеви метъла?

Артур Беркут - Знаете ли, моят преподавател по пеене, светла му памет, беше невероятен учител – Синяев, Анатолий Яковлевич. Той преподаваше в училище „Октомврийска революция”, аз започнах там преди да се прехвърля в Гнесинското. Та той в началрото не разбираше на какво трябва да ме учи, от какво имам нужда. И за го заведох – един такъв вече побелял старец, на наш концерт. Той първо попита: „Защо така изведнъж, можеше преди това поне една плоча да ми пуснеш”, а после ми каза: „Вече разбрах, тебе няма на какво да те уча, просто трябва да ти се направи правилна постановка на дишането и това е. Ти вече си го имаш това нещо вътре в тебе, виждам, че правиш това, което искаш.”

От другата страна - Само с музика ли се занимаваш?

Артур Беркут - И с възпитанието на дъщеря си. А иначе – да, само с музика.

От другата страна - Имаш вече два албума с АРИЯ. Мислите ли да направите нещо и на английски?

Артур Беркут - Не. Знаете ли, имаше такава идея – да направим албум с кавър-версии на песни, които много харесваме. Песни на известни групи, които обаче публиката не познава. Да вземем ROLLING STONES, например - какво знаят всички – SATISFACTION. А те имат песни, които никой изобщо не е чувал, всеки ги превърта и ги пропуска. Същото е и с URIAH HEEP, с IRON MAIDEN, NAZARETH. Искахме да вземе техни песни, такива незабелязани, и да им направим ярки версии. Но това засега си е само идея.

От другата страна - А твои собствени песни на английски?

Артур Беркут - Ние имаме много наши песни на английски, сигурно може да се направи и албум. Но все пак, нали разбирате, ние живеем в Русия. За себе си – можем да го направим, но много от феновете просто няма да го разбират, ще кажат: „Момчета, защо така, ние идваме да концертите ви да ви чуем, да пообщуваме, а не разбираме за какво пеете”.

От другата страна - В България имаше такъв феномен – млади групи пееха само на английски с надеждата да пробият в чужбина. При вас имало ли е подобно явление.

Артур Беркут - Не. Не знам защо, но медиите просто нямат никакво отншение към нас. Или просто не ни харесват, или нашата музика не в техния формат – като VH1 или MTV.

От другата страна - Вярно ли, че имате продадени 60 милиона копия?

Артур Беркут - Да, точно така. Но не мога да кажа, че го усещам.


От другата страна - Имате проблеми с авторските права?

Артур Беркут - Да, доста такива проблеми имаме.

От другата страна - И у нас има, вие как ги решавате?

Артур Беркут - Честно казано, темата не ми е много ясно от юридическа гледна точка, но си имаме хора, които се занимават с това. Но често казано, мисля, че и на тях не им е много ясно какво става.

От другата страна - Затова и питах дали се занимаваш и с друго, освен с музика - защото от нещо трябва и да се живее?

Артур Беркут - Трябва да има и други професии, ако нещо стане. А то може да се случи във всеки един момент. Аз лично си имам и други професии, така че ще има как да се справя.

От другата страна - Как виждаш от сцената бъдещето на руския хеви метъл?

Артур Беркут - Не знам. Просто мисля, че не е моя работа да го решавам. Защото младежта, тези, които са с 20 години по-млади, например, виждат нещата по свой начин, ние ги виждаме по свой, и всяка музика, всеки стил си имат право на съществуване. Аз мога само да кажа дали ми харесва или не, но смятам, че всеки стил, или направление, или дори само опит за промяна, трябва да се подкрепят.

От другата страна - В коя песен е душата на АРИЯ според теб?

Артур Беркут - Практически във всяка песен има такива стихове и именно затова Маргарита Пушкина и досега работи с нас – защото във всяка фраза има нещо такова, което всъщност е душата на АРИЯ.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов