Интервю с Jorn Lande (MASTERPLAN, ALLEN/LAND ...

Интервю с Jorn Lande (MASTERPLAN, ALLEN/LANDE, YNGWIE J. MALMSTEEN)

Jorn Lande няма нужда от представяне. Участвал в една камара проекти, пял с кого ли не, той намира време дори за солови изяви с групата си JORN. Точно на 31 декември 2009 година Каварна посрещна 2010 с негов концерт. Разговарях с Jorn Lande предишния ден. Първото впечатление, което ми направи беше, че си е пуснал мустаци:smile:. Самият разговор беше доста свободен. А Jorn отговори на всички въпроси, без да прояви пословичното си грандоманство. И все пак...

Интервюто с Jorn Lande е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 25.01.2010г. и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР. Части от него са монтирани в „Гласовете на рока” по БНТ Сат на 11.03.2010г. и публикувани в брой 66 на списание „Про-РОК”.


От другата страна - Добре дошъл в България. В Каварна си за втори път. Спомняш ли си предишното гостуване?

Jorn Lande - Спомням си, че бях тук с MASTERPLAN. Беше чудесно изживяване. Спомням си вечерята – беше прекрасна. Бяхме на плажа. И ето ме отново тук, върнах се.

John Lawton - Спомняш си единствено страхотната вечеря?

Jorn Lande - Спомням си, че пихме доста. Но все още помня, че изживяването беше чудесно, а хората - приятелски настроени.

От другата страна - Кое е това, което те кара да си спомняш някои от местата, на които си правил концерт?

Jorn Lande - От някои места се опитваш да се махнеш колкото е възможно по-бързо. Но тук е коренно различно. Черно море винаги е било много екзотично за хора като мен, които живеят в студения север на планентата. Черно море има впечатляваща история. И страни като България, Румъния, Унгария са такива, че не знаем много за тях. През последните няколко години започнах да чета повече за този регион, като интересът ми беше основно към вашата страна. Особено по отношение на развитието ви в Европейския съюз и в Европа. Така че научих много. Мисля, че страната ви е подценена. Ние много я харесваме и определно ще се върнем отново. Може би ще си купим къща тук, както направи John Lawton.

От другата страна - Знаеш ли, че John Lawton прави филми за България?

Jorn Lande - Знам и съм изненадан, защото бях убеден, че той не може да прави нищо друго извън рок енд рола:smile:. Това е наистина срахотно. Всички ние имаме различни таланти, които се проявяват в живота ни, но обикновено ги пукаме като балони. Времето отминава и ние така и нямаме възможност да правим нещата, с които наистина искаме да се занимаваме. Страхотно е, че John може да прави това, да развива нови страни от себе си, нови таланти.

От другата страна - Ти какво искаш да правиш извън музиката?

Jorn Lande - Много неща. Не като Bruce Dickinson да управлявам самолети, защото ще бъде опасно за човек като мен:smile:. Харесвам архитектурата като наука, защото е много гъвкава. Харесва ми да откривам нови държави и култури. Много харесвам историята. И ако имам възможност да правя нещо друго, сигурно щях да се занимавам с това.

От другата страна - По какъв начин тези твои странични интереси се отразяват върху музиката ти?

Jorn Lande – Винаги в живота ми голямо място са заемали писането на песни и композирането им. Ние говорим за миналото, живеейки в настоящето и отразявайки се в бъдещето. Както виждаш, животът е очакване – поглеждаш надолу и ни виждаш как сме тук от много дълго време. Виждаш колко сме незначителни и как сме живели през и извън историята. Така че се опитвам да използвам всичко това и да го приложа в работата си. Да, животът... Няма много групи и артисти, които да правят това. Много от тях се опитват да изградят концепция, която е фалшива и не се основава върху чувства и усещания. Това в голяма степен се създава, за да бъде политически правилно или да отговаря на тенденциите на пазара. Смятам, че хората се страхуват от вътрешното си аз. Мисля, че е време да бъдем честни. Винаги се опитвам да бъда честен, както са били повечето артисти от 60-те и 70-те. Те са били искрени и идеалисти, което рефлектира върху всичко, което са правили. Техните концерти са били много мощни и одухотворени, сърдечни. От тях и по този начин се научих да бъда певец. Защото бях дете, когато чух за първи път Ronnie James Dio в средата на 70-те, John, който стои в момента тук.

John Lawton - Това ме кара да се чувствам древен:smile:.

Jorn Lande - Много хора казват, че онези времена отдавна са отминали, но това не е така. Животът е кръговрат. Смятам, че щом подобна музика е докоснала сърцето на някого, това отново ще се повтори. Защото е сторено с истински чувства и искреност, когато е изпълнявано. Това никога няма да изчезне. Може би не в същата огромна перспектива, както навремето, защото сега светът трябва да бъде поизлъган. Важното е този завет да бъде продължен. И се надявам, че децата ще намерят вдъхновение в това.

От другата страна - Мислиш ли, че хората, които слушат твоята музика, те разбират?

Jorn Lande - Те си представят, рисуват картини. Много хора се идентифицират с това, могат да разберат значението и символиката на текстовете. Но повечето просто фантазират, търсейки своята собствена вселена. Много е важно за мен да пиша от различни ъгли. Да използвам думи, които могат да се приложат в различни ситуации. За мен е важно да правя нещо, което идва от душата ми. Само като пример - ти ще харесаш музиката, защото си човек с отношение към живота. Не искаш да избягаш от факта, че трябва да живееш, че трябва да умреш, че трябва да чувстваш. Защото повечето хора се опитват да избягат от това, да поставят някаква преграда пред тези неща, за да бъдат политически коректни или преследвайки пари. Когато остарява, човек започва да гледа на живота от различна гледна точка. И сега, като ни погледнеш – не смятаме, че е най-правилен изборът, ако искаш да бъдеш материално богат. Не е най-умният избор и да бъдеш хеви метълист. Но ние сме такива. Това е личен избор. Искаш да правиш нещо, за да задоволяваш прищевките на детето вътре в себе си. Да продължиш напред. Това е изборът, който направих, когато бях на 13. Тогава наистина реших да се занимавам с музика. Сега трябва да работя здраво и да приема факта, че това не е най-лесната работа, има много други, с които се живее по-добре. Така се правят много саможертви, заради това, което преследваш в живота. Но мисля, че успявам. Животът продължава да не е лесен, но е по-добър от преди. Което е доказателство, че трябва да продължа. И да продължавам да виждам много благодарни хора, влюбени в музиката - от целия свят. Които ми изпращат съобщения по интернет. Феновете, които срещам. Това ме кара да бъда скромен и благодарен. Това се случва сега. Преди десет години си мислех, че ще владея и ще управлявам света. Лъжи. Отнема много време, за да достигнеш до тази простичка житейска истина. До тази цел, която съм поставил пред себе си. Преди да стана толкова успешен, да постигна нивото, което съм искал, открих, че това може би никога няма да се случи. Но трябваше да реша дали да продължа или не. Със сигурност всичко е постижимо, ако си му отдаден. Можеш със сигурност да постигнеш всичко, което усещаш. Ако постигнеш 50 процента от мечтите си – това е страхотно. И е добра причина да подължиш да преследваш останалите 50 процента. Така започна при мен когато бях дете. Исках да бъда певец. И през целия този път открих, че животът ми беше различен.

От другата страна - Наричат те „Новия глас на рока” – как приемаш една такава титла?

Jorn Lande - Знам, че наричат Glenn Hughes „Новия глас на рока”.

От другата страна - Той е „Гласът на рока”. Теб наричат „Новия”.

Jorn Lande - Ооо, значи аз съм новият, а той е старият:smile:. Тогава кой е кралят? Шегувам се. Това е комплимент. Правя това, което искам да правя, и ако хората го виждат по този начин, това е чудесно. Приемам го като голям комплимент. Да правиш класически хардрок днес не е толкова обичайно, особено за хората от моето поколение.

John Lawton - Съгласен съм с това.

Jorn Lande - Трябва да проява скромност, особено заради факта, че имам възможност да правя това, което искам, и да живея от него. Получавам уважение по целия свят за всичко, което съм направил за толкова много години. Много съм благодарен за тази възможност – да правя това, което обичам да правя, и да осъществявам мечтите си.

От другата страна - Много хора те наричат „новия глас на рока” и в същото време те сравняват с David Coverdale, Robert Plant, Ronnie James Dio?

Jorn Lande - Всички ние имаме нашите източници и влияния. Може и да си прав, че копирам някои неща, но това идва естествено. Защото като дете това бяха източниците, от които да се уча. Когато чух тези момчета за първи път, те ме вдъхновиха да започна да се занимавам с музика. С течение на годините открих собствения си стил. Но приемам сравненията и като комплимент, защото колко хора на планетата правят това по този начин? Смятам, че е страхтно. Повечето хора се интересуват от други видове музика и певци. И май бях единственият от моя клас, който харесва Ronnie James Dio и David Coverdale. Защото те никога не са били типични вокалисти. Смесването на блус с хард рок не беше достатъчно тежко за моите приятели в училище. Те дори ми се чудеха как мога да харесвам това блусарско звучене, а не по-тежкия метализиран звук. Това се случваше в края на 70-те и началото на 80-те. Мисля, че избрах няколко много самобитни и редки изпълнители, които да ми бъдат ментори. И ако хората са решили да ме сравняват с тях, това е огромен комплимент за мен. С течение на времето намерих собствения си начин на изразяване. Но все още се старя да запазя някои от тези елементи в музиката си и след всичко – това е просто блус. Също така има ограничение в това, колко цвята можеш да смесиш. Можеш да се опиташ да надскочиш границите, но накрая има само един изход.

От другата страна - Кой е проект ти е най-скъп?

Jorn Lande - Има една тънка линия между това да правиш нещо, което лично харесваш и нещо, което се основава на рутината и го вършиш, само защото си талантлив. Но това не означава, че можеш да изпееш всичко или да правиш всичко. Можеш да избереш да правиш нещо, което е по-ориентирано към работата, не към желанията.

От другата страна - А ти как избираш?

Jorn Lande - Ако има нужното качество и усетя, че музиката ми носи нещо, мога да помогна. Понякога се съгласявам да работя с определени хора, но смятам, че моите собствени творения отговарят точно и само на личната ми вселена. Това е моята визия, която преминава през тях, моята концепция. При MASTERPLAN, например, е демокрация. Аз трябва правя моите части, имам възможност да пиша моите текстове, моите мелодии. Все още съм ограничен, когато работя за групата, но и това също е голямо предизвикателство. Да вкараш парче музика и да избереш най-доброто решение за това парче музика. Определено е по-трудно, но понякога е и много лесно, когато си вдъхновен и нещата се получават перфектно. В повечето случаи обаче е трудно да направиш нещо интересно. Но смятам, че това е животът. Трябва да правиш и двете, за да се учиш и за да откриеш нови предизвикателства. Също и за да можеш да живееш в тези трудни финансови времена . Трябва да работиш здраво, трябва да приемеш факта, че не можеш да се концентрираш само върху едно нещо, защото за повечето хора положението е такова.

От другата страна - Трудно ли е за теб, като музикант, да живееш в тези трудни времена?

Jorn Lande - Смятам, че съм щастлив, защото нещата са по-лесни днес, отколкото преди 5 или 10 години. Но това е така, защото работя от много години. Не трябва да преследвам звукозаписни договори на всяка цена, защото вече съм изградил нещо и съм стъпил на него. Е, все още е трудно, защото не можеш да предвидиш какво ще правиш всяка година на 100 процента. Знам може би наполовина с какво ще се занимавам. Останалото идва по пътя.

От другата страна - Последният ти албум „Spirit Black” е много добър, но какво го прави различен от предишните ти солови записи?

Jorn Lande - Смятам, че последните три албума на Jorn много си приличат. Не като продукция или състав, защото е променен. Но сърцевината, основата сме аз, Willy Bendiksen и Tore Moren. Имахме няколко нови музиканти. Сега имаме нов басист - Nic Angileri и китарист - Tor Erik Myhre, който не е свирил в последните няколко диска. Последните три албума поставиха стандартите в посоката на развитие на групата. Те са по-класически. Основани са на песните и не са толкова експериментални, колкото в миналото. Те са и по-директни и вдъхновени от влиянията ми като дете. Мисля, че бях заразен с 80-те, от всички тези стилове. Те притежават много добри неща – качеството тогава беше страхотно, поп музиката беше на ниво. ABBA са все още на върха. И независимо, че си фен на хеви метъла, няма как да не харесваш таланта на поп музикантите от онова време. Всички жанрове като цяло притежаваха страхотно качество. Мисля ,че съм щастливец – израснах, вдъхновявайки се от всички тези групи, които не са имали възможност за същия успех - заради липсата на сегашната дистрибуция, на медии и телевизионни програми, по които да се показват. Затова и смятам тези групи за много по-оригинални от повечето артисти днес - защото те са имали един, два или три източника като соул, блус, кънтри, джаз, а ние имаме тях – всички тези банди от 70-те, които са експериментирали със звука. Взел съм някои елементи от всички тях в моето развитие през 80-те и 90-те. И ето защо тези мои записи са експериментални и донякъде шизофренични. Промених пеенето си от AOR, американското мелодично пеене, към британското като Freddie Mercury или David Bowie.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов