Интервю с Владимир Холстинин и Виталий Дубин ...

Интервю с Владимир Холстинин и Виталий Дубинин (АРИЯ)

Това интервю няма да го забравя никога! По ред причини. За първи път гледах една от най-любимите си групи на живо. Разговарях с хората, които никога не съм се надявал да видя. Бях част от един от най-емоционалните концерти, случвали се у нас. И най-силните. АРИЯ СА ВЕЛИКАНИ!!! И като музиканти, и като хора! А за първото гостуване на групата у нас все още слушам легенди. И независимо, че „Руския метъл фест” се проведе един единствен път това, на което присътвах в Каварна, на стадион "Калиакра" на 16 август 2007, никога няма да забравя. Тогава освен АРИЯ на сцената, пред шепата ценители, излязоха още ЧЕРНЫЙ ОБЕЛИСК, МАСТЕР и ANJ. Фестивалът беше организиран от „Joker Media” и Община Каварна. За част от въпросите помогна бившата ми вече колежка Милена Кунева, а преводач беше Светлана Ганчева от БНТ. Все още настръхвам, когато се сетя за емоцията от този фестивал. И тъй като от интервюто мина много време и не си спомням кои отговори са на Владимир Холстинин и кои на Виталий Дубинин, ги давам просто като АРИЯ.

Интервюто с Владимир Холстинин и Виталий Дубинин (АРИЯ) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 27.08.2007. Части от него са монтирани в "Гласовете на рока" по "БНТ Сат" на 25.09.2007. Разговорът е излъчен и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Шанс, късмет или нещо друго беше началото на Ария?

АРИЯ - Беше много тежко време, през 85-та година. Как му казват сега – застой, комунистически терор. На нас просто ни провървя, че перестройката започна през същата година, през която ние решихме да направим група. Иначе щяме да си останем в мазетата, нелегални, ъндърграунд.

От другата страна - Какво помните от първото си турне в България?

АРИЯ - Слънчев бряг, „Плиска”, ментовка. Да, и Златни пясъци.

От другата страна - А музикални спомени останаха ли ви?

АРИЯ – А, музикалните няма как да ги забравим, ние свирим едни и същи песни 20 години. Да, запомнихме и аквапарка. В Бургас имаше аквапарк на брега на морето. Никой от нас не беше виждал такова нещо преди и ние като децата прекарвахме там по няколко часа на ден, като изумявахме публиката – някакви чичковци, които не спират да се пързалят. Беше и много неочаквано за нас, че толкова хора идваха на концертите ни. Мислехме, че в България никой не ни познава и беше много неочаквано, че залите са толкова пълни.

От другата страна - Къде свирихте?

АРИЯ - Често казано, барабанистът Максим твърди, че сме имали 14 концерта, свирили сме в София, в Бургас... аз съм запомнил тия два града...Русе... Да, Русе, и това е – повече не помня.

От другата страна - Какво беше в началото на АРИЯ, как избрахте стила си, какви мотиви имахте?

АРИЯ - Много просто беше. Всички от деца искахме да свирим тежка музика и си направихме група без особени изгледи за успех. Както вече казах, това бяха тежки времена, но ние записахме първия си албум и изведнъж ни провървя – започна перестройката и се оказа, че тази музика е, как да кажа, възможна, може да се изпълнява на сцена, а и неочаквано за нас се появиха и много фенове. Докато записвахме албума, си мислехме, че правим музика за себе си, за спомен, да я покажем някога на децата, за приятелите. Нямаше такива групи тогава. Смяташе се, че това е невъзможно в Съветския съюз, че това е западна, буржуазна пропаганда, западна култура, която не може да съществува у нас. Може би затова бяхме първи, защото не очаквахме признание.

От другата страна - Разкажете нещо интересно от първите си концерти.

АРИЯ - Интересен въпрос. И сложен. Но може би най-любопитният случай от самото начало беше, че на концертите ни идваха буквално всички, които не ги мързеше – от истинските фенове - метълисти до баби по на 70 години. И понякога на сцената в някой град, където тази музика още не беше стигнала, свирехме при пълна тишина. Разбирате ли – върви концертът, хората седят, гледат, и ние си мислим – край, провалихме се. И накрая излизаме, казваме: „Благодаря, концертът свърши.” и тогава изведнъж всички стават и започват да пляскат.

От другата страна – А каква е публиката сега?

АРИЯ - От сцената ние обикновено виждаме първите десет реда, а това са най-сериозните ни фенове. Те са само млади хора и затова ми се струва, че нищо не се променя – на нашите концерти винаги има млади хора и явно предизвикваме нещо у тях.

От другата страна - Кой е преломният албум за АРИЯ?

АРИЯ - Какво разбирате под прелом?

От другата страна - След кой албум станахте известни?

АРИЯ - След първия. Колкото и да е странно – след първия. Обикновено не става така, но явно имаше дефицит за такава музика. А това даже не беше албум, не беше плоча, просто го записахме и го дадохме на разни хора, които след това го тиражираха на касети. И за голяма наша изненада това предизвика голям интерес. Така че можем да кажем, че ни провървя, и това стана още от първия албум.

От другата страна - А „Герой асфальта”?

АРИЯ – „Герой асфальта” беше първата ни плоча. Тя излезе три години след като започнахме да работим. Това беше третият ни поред албум, но на плоча излезе като първи, а първите два излязоха като албуми чак след 10 години. Това беше самиздат. Да, в началото бяха като самиздат, а после излязоха на СD, през 95-та година.

От другата страна - А трябваше ли да цензурирате плочата си, преди да я пуснат?

АРИЯ - Да. Макар че разрешиха да се свири тази музика в Съветския съюз, върху текстовете имаше много сериозен контрол. И не само за плочите. Трябваше да си защитиш и програмата, преди да ти разрешат да свириш на концерти. Събираше се, как му казваха, художественият съвет, в него – известни композитори и културни дейци, и те с един умен вид оценяваха тази нова музика. Тогава тя си беше нова.

От другата страна - Каква оценка получавахте най-често?

АРИЯ - Ние си имахме много добър мениджър, продуцент, не знам вече как е правилно да се каже - Виктор Викщейн. Той умееше много добре да организира тия прослушвания. Предварително успяваше да неутрализира опасните хора, намираше някакви приятели, които в подходящ момент да станат и да кажат няколко добри думи. И така, благодарение на него, успявахме да си защитим програмата. Иначе, разбира се, нищо нямаше да стане. Имахме си и малки хитрости. За някой текст, например. Има една песен – „Тореро”, казваме – „стихове – Гарсия Лорка”. И те могат само да кажат – „е, класиката си е класика, няма мърдане”. Имаше и такива „познавачи” там.

От другата страна - След напускането на Кипелов и идването на Беркут АРИЯ отново са в онази форма, в която бяха при „Кровь за кровь”.

АРИЯ - Това е много приятно. Ние винаги сме искали да останем верни на стила си и ако вие смятате, че сме успели, то това е ....

От другата страна - Какво донесе Артур Беркут в АРИЯ?

АРИЯ - Беркут е много весел човек, с добър характер и съвсем неконфликтен в живота. Затова е много лесно с него, когато сме на турне или зад кулисите.
Като музикант той донесе повече експресивност. Затова като записахме първия албум с него, ни питаха – защо започнахте да свирите по-твърдо и по-тежко. Всъщност ние и сега свирим, както сме свирили преди, но неговият стил е по-експресивен и това го отличава, това донесе той със себе си.

От другата страна - Вие очевидно сте рок звезди. Чувствате ли се така и как живеят звездите в Русия?

АРИЯ - Ох. Не се чувстваме звезди, абсолютно. Не мога да кажа, че живеем зле, а и е цяло щастие, че вече 22 години никъде не работим, само свирим. Мисля, че като цяло това е щастие – да правиш това, което от дете си искал да правиш. И смятам, че живеем добре, осигурени сме и това е.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов