Интервю с J.C. Dwyer (PRO-PAIN) ...

Интервюто с J.C. Dwyer, за съжаление вече бивш барабанист на PRO-PAIN, взех в едно заведение точно до клуб "Blue Box" в София, малко след като той беше разговарял със Satyr-а от Metal Katehizis. Срещата беше много интересна, а и самият J.C. Dwyer се оказа словохотлив събеседник. Първият, засега, концерт на PRO-PAIN у нас беше организиран перфектно от „Most of Evil Music” на 03.06.2008г. Съпорт бандите също отнесоха, при появата си на сцената - ZUUL FX, X-CORE и BLASTED бяха неудържими.

Интервюто с барабаниста на PRO-PAIN J.C. Dwyer е излъчено в предаването „От другата страна” по радио Варна на 09.06.2008г.


От другата страна - На турне сте. Как върви турнето досега?

J.C. Dwyer - Много добре. Публиката е добра. Феновете са страхотни. Били сме преди за малко тук в тези страни. Вълнуваме се много. Хората знаят новия материал. Имаме промени в състава от предишния път, когато бяхме тук. Имаме нов китарист, който се приема наистина много добре от феновете. Те го харесват. Да. Турнето е страхотно. Разбира се пътуването е доста, но няма какво да се направи. Така, че – само хубави неща.

От другата страна - За първи път сте в тази част на света?

J.C. Dwyer - Били сме в тази част на света и преди, но никога в България по специално. Утре сме в Румъния също за първи път. Доста сме развълнувани от това. Така, че гледаме напред.

От другата страна - Това, което знаехте за за тази част от света и това, което видяхте сега покривали се?

J.C. Dwyer - Човече, нямах си и идея какво да очаквам. Единственото, което знаех и което всички винаги казват е, че почитателите на музиката в тази част от света са бесни – те обичат музиката, защото тук не идват много банди. И си мисля, че по този начин феновете оценяват много повече групите, това означава много за нас и ние го оценяваме. Няма нищо по-добро да си на сцената и да получичш обратно от публиката енергията, която си й дал. Това прави концерта десет път по-добър.

От другата страна - Какво мислиш за съпорт групите, които са с вас?

J.C. Dwyer - Харесвам ги. Zuul FX, групата от Париж, са за втори път на турне с нас. И очевидно нямаше да ги вземем за втори път, ако не ги харесваме. Страхотни момчета и фантастична група. Blasted, млада банда от Швейцария – това е първият й тур въобще. И те доста се вълнуват от това. Просто реакцията им беше – „благодарим ви момчета, че ни взехте с вас на турне”. Но в същото време ние им казваме – „добре, но благодаря, че се съгласихте да дойдете с нас на турне”. Защото те са страхотни пичове. Готино е и е чест да вземеш млада банда на първото й турне. Хубаво е да имаш възможност да правиш това – не на всяка група й се дава подобен шанс. Това се опитват да правят Pro-Pain. Всичките три банди са стархотни. Доста се забавляваме, докато сме заедно по пътя. Групите се вписват много добре. Трите различни стила работят добре заедно. Готино е да почувстваш силата на живо.

От другата страна - Спомняш ли си първото си турне?

J.C. Dwyer - Да разбира се, че го помня.

От другата страна - Какво точно си спомняш?

J.C. Dwyer - Ами първото турне с Pro-Pain или първото турне въобще?

От другата страна - С Pro-Pain!

J.C. Dwyer - Първото ми турне с Pro-Pain беше през 2004. Беше началото на турнето в подкрепа на „Fistful of Hate”. Беше дъъълга обиколка. Направихме 33 концерта за 32 дни. Представяш ли си свирихме два пъти в един и същи ден. Беше страхотно. Изкарахме си чудесно. Срещнахме много нови хора. Очевидно свирихме всеки ден. Когато се прибрах у дома бях в страхотна форма. Просто това турне ми отвори очите. Натрупах много опит, научих много. За мен да видя тези млади банди на първото им турне – знам как се чувстват. Така, че всичко е супер. Обичам първото си турне. Наслаждавам се сега. Роден съм да правя това. Обичам си работата.

От другата страна - А какво си спомняш от първото си турне въобще?

J.C. Dwyer - Първото му турне въобще беше, когато свирех с група наречена Gone Mad. Беше отвратително американсо турне, по време на което, пътувахме с микробус. Шестимата от грутпата бяхме в микробуса, свирихме всеки ден, спяхме в превозното средство – беше направо ужасно. И като погледна назад се заричам никога да не правя турнета по този начин. Но знаеш ли какво – зарядът беше страхотен. Прибрахме се в къщи смазани и гладни, но бяхме готови да го направим отново и отново, и отново. Всъщност го правехме твърде често. Имаше много скапани турнета с микробуси, но ние се радвахме човече, ние наистина харесвахме това, което правим.

От другата страна - Къде откриваш причината да правиш това отново и отново?

J.C. Dwyer - Просто няма какво друго да правя. И просто не знам как да не правя точно това. На 37 години съм. В групи съм, откакто навърших 17. Просто никога не съм бил извън банда. Дори си нямам и представа, какво е да не си в група. Това правя и съм напълно убеден, че съм роден да правя точно това. Не е просто решение, което лично съм взел, а е по-скоро някакъв порив, нещо което предполагам, че е предопределено да правя. Аз съм групар.

От другата страна - Pro-Pain ли са върха в твоята музикална кариера?

J.C. Dwyer - Да, така е. Pro-Pain са най-голямата банда, в която съм бил и планирам да съм с тях до техния край. Защото харесвам Pro-Pain, обичам да свиря с тях. Пичовете са страхотни. Между нас има нещо много специално. Надяваме се, че този състав, включително и новия ни китарист Marshall, всички се надяваме, че този състав ще остане такъв до края на Pro-Pain. Защото това е най-силния Pro-Pain въобще. Да знам, че всички казват това “о имаме си нов член в състава и сме по-силни отвсякога”, но при нас това наистина е така. Не само в музикално отношение. Дори и атмосферата на дългия път, на който сме сега, е по-добра от преди. Щастливи сме и не виждам причина някой от нас да си хваща пътя.

От другата страна - Нещо интересно от това турне, което ви се е случила?

J.C. Dwyer - Нека да видим.... свирим за първи път в България! Интересни неща се случват всеки ден. Опитвам се да се сетя за нещо необичайно. И съм сигурен, че когато интервюто свърши ще се сетя за нещо настина интересно.

От другата страна - Ами, когато се сетиш, ще ме намериш и ще ми го кажеш.

J.C. Dwyer - О, да спомних си, спомних си. Опитвам се да се сетя за нещо необичайно. О, беше нещо, което трябваше да видим. Посетихме Акропола в Гърция. Бяхме в Атина и същия ден отидохме до Акропола. И знаеш ли какво ще ти кажа – нещо като това ме прави мен, малкото човешко същество, да се почувства доста нищожен. Когато отидеш и видиш нещо като Акропола, което е просъществувало хиляди години. Това те кара да се почустваш като купчина прах – нещо което сме всички в действителност. Ще си спомням за това до края на живота си. Беше внушително.

От другата страна - В България имаме доста исторически забележителности. Но сигурно няма да намерите време да ги видите.

J.C. Dwyer - Наистина ли? Това е лошо, защото обичам да посещавам исторически забележителности. Това е едно от нещата, които харесваме да правим. Един от хубавите моменти с Pro-Pain е, че – виж много банди, просто ходят на турне, целия ден изкарват в автобуса или в хотела – ние това не го харесваме. Когато свирим в Прага – отиваме в катедралата, когато сме в Атина – отиваме да видим Акропола. Обичаме да посещаваме подобни обекти. Да, ние сме рок банда, но харесваме да посещаваме интересни места и да се срещаме с интересни хора. За мен това е любимата ми част от турнето. Когато се прибера в къщи – някои музиканти, когато се приберат от турне казват апатично, че турнето е било страхотно, концертите са били страхтони, автобуст беше добър бла, бла, бла.... Когато аз се прибера в къщи и казвам на приятелчетата – да, ние свирихме в България, свирихме в Атина и аз ходих да видя Акропола, видях океана, бях в Солун – този вид преживявания правят шоуто готино, ако то самото не се е получило. Това е едно от страхотните неща, които имам възможност да правя в Pro-Pain. Цялата банда се кефи на тази част от турнето. Да посещаваме заедно неща от този вид. Опитът, който натрупваме е страхотен. Едно от нещата, които харесвам, когато сме на турне в Европа е, че аз идвам от САЩ, където най-историческата забележителност е първият Макдоналдс! И когато дойда тук виждам неща, които са преживели хиляди и хиляди години. И това просто ти напомня колко си малък всъщност и колко е голям света. А това е тъжно.

От другата страна - Нека да поговорим за музиката.

J.C. Dwyer - Харесвам я!

От другата страна - Коя музика харесваш?

J.C. Dwyer - Музиката!

От другата страна - Въпросът ми е такъв: ти си много позитивен човек, но откъде идва този гняв в музиката на Pro-Pain?

J.C. Dwyer - Защото има много неща в този свят, които те карат да бъдеш гневен, човече. В Pro-Pain всички сме много положително настроени хора. Ние сме страхотни момчета, но в същото време сме и момчета, които си държат очите отворени. И виждаме, че са направени много лоши неща и много предимства са отнети. Няма как да не си гневен, когато виждаш цялата тази несправедливост около теб. Gary пише най-гневните лирики, които някога съм чувал. Но в същото време Gary е най-готиният пич, когото някога съм срещал. Той е супер. Но в света има проблеми, които карат кръвта ти да закипи. За това нещата стоят така с групата – избрали сме да пеем за тях – за това и музиката ни е гневна. Но не трябва да си отрицателно настроен през цялото време и да си копеле, за да композираш гневна музика. Така по-бързо ще остарееш. Когато сме на сцената, създаваме бунт с музиката си, но когато слезем от сцената, ако дойдеш да ни видиш, се забавляваме много.

От другата страна - В послединя ви албум “Age of Tyranny” имам любима песен и тя е “All For King George”. Музикално е страхотна, но същевременно текстът е доста саркастичен. Защо?

J.C. Dwyer - Лично за мен това ми е любимата песен в албума. Защото звучи повече като рокенрол песен, а в групата аз съм известен като рокенрол пича. Харесах тази песен най-много от минутата, в която написахме музиката. И когато чух текста казах само „иииейййй”. Но можеш да намериш много такива контрасти в музиката на Pro-Pain. И по специално в “Age of Tyranny”. Контрастът тук идва от факта, че това ни е първият концептуален диск. Всички текстове са по една и съща тема – за скапаната политическа ситуаци в САЩ. Текстовете са много фокусирани, а музиката е повече контрастна. Опитахме доста нови неща в последния си албум. Намерихме пътя за това и феновете наистина го харесаха. Чувстваме се страхотно от този факт, защото като група Pro-Pain не е правила друг подобен диск и тя не е позната точно с този вид музика. Когато поехме риска да направим нещата по-различни, някои се получиха добре, други не, понякога хората се питат – какво по дяволите е това. Опитахме нови неща и реакцията беше – „хей, чуйте новия Pro-Pain, те са предложили нещо ново и са направили стъпка напред”. Това ни парви щастливи. Страхотно е. А песента за крал Джордж я свирим на всеки концерт. Получава се страхотно, защото е здрава рокерия и е забавна. Вярно е, че текстовете са много гневни и саркастични, но това е гледната точка, която Gary е избрал.

От другата страна - Какво мислиш за крал Джордж?

J.C. Dwyer - Той е най-фалшивият, човече! Цялата тази ситуация, в която той лавира. Не е той човекът, който контролира нещата. Той е просто марионетка. Това е! Той е просто лице, на всичкото това, което се случва с имиджа на Америка пред света. Той не контролира нищо. Не го харесвам. Той донесе на родния ми щат Тексас много лошо име без основателна причина. И най-смешното е, че той в действителност не е от Тексас. Родителите му са от Североизток. Те направиха така, че за Тексас да се говори лошо, но какво можем да направим.

От другата страна - Разкажи ми нещо за татуировките си.

J.C. Dwyer - Няма какво толкова да се разказва. Просто съм колекционер. Двамата ми най-добри приятели са татуировчици и те са направили всичко по мен.

От другата страна - Попитах те, защото преди две години си говорих с Rick Ta Life от 25 Ta Life, на когото кожата му е татуирана на 96 процента.

J.C. Dwyer - Никога не съм изчислявал каква част от кожата ми е татуирана, защото нямам много татуировки. Почнах да си ги правя преди доста време, няма кой знае какви послания. Не е някаква мисия, просто е нещо, което харесвам. Не влагам голямо значение в татусите. За мен те са по-скоро пътна карта на живота ми. Защото кагато погледна някоя от татуировките си – се сещам какво е ставало в живота ми, когато съм си я правил. Може би това не е символ на нищо, но помня какво се е случвало с мен към този момент.

От другата страна - Какво ще правите, когато турнето приключи?

J.C. Dwyer - В момента работим по нов запис. Казва се „No End In Sight”. Почти е готов. Когато се приберем, единственото, което остава, е да го миксираме. Вярвам, че дискът ще се появи през август тази година (2008). Предстои ни голямо турне през август и септември в Западна Европа. Август ще свирим по фестивали, септември ще направим пълно хедлайнерско клубно турне, за промоцията на новия албум. Най-вероятно той ще се появи в средата на август, когато са фестивалните ни участия. И ако харесвате „Age of Tyranny - The Tenth Crusade”, просто ще се влюбите в „No End In Sight”. Това което направихме е може би малко експериментално, опитахме нови неща. Направихме голяма стъпка напред. И това е най-разнообразния албум на Pro-Pain и съдържа най-тежкия и мрачен материал, който някога сме записвали и в същото време е най-мелодичният и забавен материал, който някога сме създавали. Мсиля, че това е записът, от който се нуждаеше Pro-Pain. За самите нас, защото ако бандата тъпче на едно място и предлага на феновете едно и също нещо всеки път, няма да я има дълго. Само AC/DC и Мotorhead могат си позволят да презаписват един и същи албум всеки път, но пък всеки път този албум звучи страхтно. Так, че новият ни диск е разнообразен с много експерименти, но както казах това е най-мрачният и най-тежкият матерпиал, който някога сме правили. В бандата сме изключително доволин от записа. Нямаме търпение да започнем, да изпълняваме песните на живо. Когато се прибираме в къщи, ще вземем самолета, ще си починем един ден и отиваме да завършим албума, защото вярвам, че всички записи са готови, остана само да го миксираме и може би леко да го поизчистим. Но записът е убийствен и наистина ще се влюбиш в него.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов