Интервю с Udo Dirkschneider (U.D.O., ACCEPT) ...

Кой не знае Udo Dirkschneider, кой не е чувалза него? Малкият русоляв тевтонец срещнах за втори път на Златни пясъци. Часове преди за първи път в кариерата си да излезе на сцена на Нова година. Интересен събеседник е хер Dirkschneider – събрал в себе си, едва ли не, историята на хеви метъла. И няма как да е друго – при положение, че сцената и особено немската, дължат много на ACCEPT – групата, която създаваше стилове. Интервюта се лучи благодарение на Мартин Стоянов от Joker Media. А концертът на U.D.O. беше подарък от Община Каварна и Joker Media за всички онези, които посрещнаха Новата 2009 година на площада в рок столицата на страната.

Интервюто с Udo Dirkschneider е излъчено в предаването „От другата страна” по радио Варна на 12.01.2009г. Фрагменти от него са монтирани в „Гласовете на рока” по БНТ Сат на 11.02.2009г. Част от разговора е публикувана в брой № 55 на списание „Про РОК” от феврурари 2009г.


От другата страна - Как се чувстваш тук?

Udo Dirkschneider - За втори път съм тук. Веднъж бях със старата си банда Accept, а сега с моята U.D.O.

От другата страна - Спомените ти?

Udo Dirkschneider - Беше готино. Спомням си, че беше горещо, а сега е студено. Мисля, че се получи страхтоно шоу. Концертът беше специален, защото стана част от извънредно европейско фестивално турне, което направихме. А сега съм тук с моята основна група – имам предвид истинската група за мен - U.D.O. Гледаме към вечерта. Бях малко изненадан, че концертът ще бъде на открито. Но всичко е наред. Ще видим.

От другата страна - За първи път ли ще посрещнеш Новата година на сцена с концерт?

Udo Dirkschneider - Да за първи път. Никога до сега не съм го правил. Обикновено никога не свирим между Коледа и Нова година. Но получихме предложение. Всички от бандата бяха съгласни. И това е. Ще видим какво ще се получи.

От другата страна - Последният диск на U.D.O. се казва „Mastercutor”? Какво означава това?

Udo Dirkschneider – Mastercutor - а е домакина. Той олицетворява телевизионните шоута и той предствалява всичко това в албума. В заглавното парче говори за всички глупави телевизионни програми.

От другата страна - А ти самият защо не ги харесваш?

Udo Dirkschneider - Не ми харесват, защото са тъпи. За много хора може да са забавни. Но всеки има различен вкус. За мен това са глупости.

От другата страна - Кое е по-интересното и важното за теб?

Udo Dirkschneider - Положително информационните предавания. Да гледам филми за различни страни, за историята и миналото.

От другата страна - Защо се фокусираш върху телевизионните шоупрограми?

Udo Dirkschneider - Хубаво е да се пише за тях. Да се посочат на младите хора глупавите неща и тъпите шоупрограми. Имам предвид, че за мен идеята на телевизията се промени. Там се интересуват повече от това колко зрители ще имат, а не се интересуват от качеството на предаванията. Предпочитам да гледам добри филми, документални поредици. Разбира се, харесам и забавните неща, но направени със стил. А не да се говори за тъпи случки, като съпругът ми ме удари и т.н. Това е нещо като капан. В Германия, следобедите се излъчват три или четири подобни програми, но това е идиотско. Не знам. Говорим за това. Но не се опитваме да размахваме пръст като учители – не трябва да гледате. Нека всеки сам си реши – щом иска да гледа, негова си работа.

От другата страна - А виждаш ли нещо сбъркано в днешни свят?

Udo Dirkschneider - Разбира се. Има прекалено много войни. Като пример мога да посоча това, което Буш прави. Има и много други опасни хора, но за мен най-големият проблем е това, което се случва в Израел и с палестинците. Това е най-опасната част. В днешния ден всичко е твърде близо и някои части от света за доста опасни.

От другата страна - Вярвал ли си, че след като раздели с Accept след албума „Russian Roulette”, ще се събереш още два пъти с тях?

Udo Dirkschneider - През 1993 година момчетата дойдоха при мен. Имахме голяма дискусия, за грешките от 86. Те искаха нов вокалист и т.н. Зедно със Stefan Kaufmann се съгласихме и решихме да видим каква музика ще създадем заедно. За мен „Objection Overruled” е добър запис на Accept, но след него „Death Row” наистина не беше обичаен диск на групата, нещата станаха още по-сложни с „Predator” – особено отношенията ни с Peter Baltes и Wolf Hoffmann. Решихме да направим още едно турне и да сложим край на всичко, преди да разрушим това, което сме създали. Тогава възродих отново U.D.O. През 2005 ми казаха – много хора питат дали не можем да направим нещо, да посвирим на няколко фестивала, без нови песни, да направим „най-доброто” от Accept, но до албума „Russian Roulette”, без нови парчета. Получихме много предложения да свирим, феновете бяха доволни. Но не знаех защо се занимавам с това, какъв е смисълът на тези фестивални участия, ще остане ли нещо, но нищо е остана.

От другата страна - Липсва ли ти все още Accept?

Udo Dirkschneider - Да, но Wolf живее в Америка, Peter също. Понякога се връщат в Германия, срещаме се, говорим си, но не и за музика. И двамата са в друг бизнес, различен от музикалния. Така, че Accept е вече история.

От другата страна - Можем ли да кажем, че U.D.O. е естественото продължение на Accept?

Udo Dirkschneider – Да, твърдя го. Все още свирим много от песните на Accept, както ще стане довечера. Когато излизаме на фестивали, не на турнета, изпълняваме и доста песни от старата ми група. Нещо като 60 процента U.D.O., 40 процента песни на Accept. За музиката, която композираме сега много хора казват, че е продължение на Accept – оригиналния глас е тук, за мен най-важния човек от Accept е тук, да – порсто името е различно.

От другата страна - Преди интервюто гледах изпълнението на Accept от Осака ‘85. Какви бяха онези времена?

Udo Dirkschneider - По специално през 80-те с Accept създавахме стилове. „Fast As A Shark” e първата спийд метъл песен въобще. Групата беше много популярна. Много банди ни бяха големи фенове, като пичовете от Motley Crue, барабанистът на Metallica. Момчетата от Anthrax бяха големи фенове на Accept. Също така бяхе вдъхновение за много музиканти. Бяха интересни времена. Така, че Accept постигнаха много, за мен 80-те няма да се повторят. Имам предвид, че тази музика, която наричаме класически хеви метъл, е много популярна днес особено в Европа и Южна Америка. Преди две три седмици си говорих с Motorhead и те ми казаха, че си били заедно с Judas Priest в Америка и САЩ отново се обръщат към стила. Интересно е. Всичко става отново голямо. Когато с U.D.O. направихме няколко концерта там, беше учудващо да видя, че 60-70 процента от публиката беше от много млади фенове на 14-15 години. И те пеят песни създадени преди 25 години. Любопитно беше да се види. Мисля, че идва ново поколение в този вид музика и тези хора искат да чуят истински песни, не нещо записано на компютър. Те искат музика изсвирена на живо. Но когато погледна групите, които свирят по фестивали, винаги срещам имената на Judas Priest, Saxon, Motorhead, Iron Maiden, Metallica, AC/DC – винаги едни и същи банди са хедлайнери на фетивалите. Разбира се има и млади групи, но съм говорил с много журналисти – младите банди нямат идентичност. И това е проблем, но не знам защо. Ще отнеме много време, за да обясна всичко, но грешката е в звукозаписните компании. Те не подкрепят дълго време младите банди, не има дават достатъчно пари, за да създадат нещо или да правят турнета с големите музиканти. Не е по-добре от 80-те. Днес е повече така – идва нова група, задържа се две-три години и си заминава, идва следващата и тя така – две-три години и никой вече не я помни. Просто нищо не продължава дълго. Гадно е, но бизнесът се променя. Ние сме стари кучета и сме щастливи. Пътуваме по целия свят, нямаме никаки проблеми – просто сме късметлии.

От другата страна - Мислиш ли, че записите на U.D.O. са толкова добри, колкото албумите на Accept?

Udo Dirkschneider - Мисля, че да. Вече съм с U.D.O. и имаме много класически парчета – като „They Want War”, „Man and Machine”, „Holy” и т.н. Много хора ме питат и много фенове също – защо продължаваме да изпълняваме песните на Accept. Особено младите, които не познават Accept, но знаят U.D.O. искат повече песни от сегашната ми група. Но много фенове желаят старите композиции. И се опитваме да ги включваме в сет листите си за концертите. Но всяка година с всеки албум, това става все по-трудно. Задено с дисковете на Accept съм записал 22 албума. Така, че ако трябва да сложим всичко вътре – това се превръща в кошмар.

От другата страна - Какви са добрите и лоште страни да бъдеш Udo Dirkschneider?

Udo Dirkschneider - Хубавото е, че правя това, което... нека да кажем като професия е нещо... всичко започна като хоби, свободен съм. Лошото е, че понякога не можеш да правиш това, което си искаш, когато си на турне или си в хотела. Но нямам проблеми с тези неща. Понякога не можем да се разберем за пътя, по който да вървим – твърде много хора искат да си наложат мнението. Но след всички тези години съм го приел.

От другата страна - От къде идва тази любов с Русия?

Udo Dirkschneider - Не знам, наистина не знам. Много обичаме Русия, нямам никакво ясно мнение. Питали сме много хора защо U.D.O. са толкова известни в Русия и те ни отговорарят, че музиката, която свирим е много близка до руската душа. Не ме питайте.

От другата страна - Трудо ли се пее на руски?

Udo Dirkschneider - Нека да видим. Пея на руски. Вече съм направил няколко песни на руски и всеки път става все по-добре и все по-добре – имам предвид наистина говоренето на руски. Когато бях в Русия една седмица започнах да разбирам основното, когато ми говорят на този едик. Но наистина да говоря на руски – никога – това е много туден език, както немския – той също е много труден.

От другата страна - Има ли нещо в твоята кариера, за което не искаш да си спомняш?

Udo Dirkschneider - Това определено е раздялата ми с Accept през ‘86. За мен беше шок. Те ми казаха, че не искат да продължават повече с мен и това беше шокиращо. Не можах да разбера защо – бяхме продали над 2 милиона диска в Америка. Обяснението беше, че с моя глас не могат да бъдат много успешни в САЩ. По това време Wolf се беше фокусирал изцяло там. Америка е ok, но не е целия свят. Това за мен беше много, много лошо нещо.

От другата страна - Какво е положението с U.D.O. в Америка в момента?

Udo Dirkschneider - Това е една от страните, в която трябва да направим нещо. Определено в момента търсим подходящото време, за да се върнем в САЩ. Вече сме били там, но преди няколко години със Saxon. И мога да кажа, че беше горе долу успешно – свирил сме и пред 150 души и пред 6000. В момента търсим добри групи, с които да се върнем в Америка. Може би това ще се случи в края на 2009 година или през 2010. Защото плановете за 2009 са вече начертани. Новият ни албум ще излезе през 2009. Ще посетим Южна Америка, после летните фестивали. Септември започваме световно турне и през 2010 се надявам да намерим правилната посока и да се върнем в САЩ. Обичам да концертирам в Америка. Там все още имаме много фенове.

От другата страна - Колко време мислиш да се занимаваш с музика и не си ли изморен вече?

Udo Dirkschneider - Не съм. Може би 10, може още 15 години. Не знам. Най-важното нещо е все още да изпитвам удоволствие от това, което правя. В момента се забавляваме, групата е заедно от 10 години в този състав. Забавно е. Не съм изморен. Харесва ми да съм на турне. Все още се изнервям, когато новият ни албум трябва да излезе. Все още не съм приключил. Имам твърде много идеи, които искам да реализирам. Ще видим.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов