Интервю с Graham Bonnet (ALCATRAZZ feat. Gra ...

На 26 юли, само ден след концерта на великите METALLICA в столицата на стадион „Васил Левски”, в малкия планински град Берковица, който е на някакви си смешни 85 километра от София, за пореден път се проведе традиционният вече БЕРКРОК. И независимо, че тази година фестът остана малко в сянката на големите изяви през същия месец, то на 27 юли форумът закриха легендарните ALCATRAZZ с Graham Bonnet зад микрофона. Публиката никак не беше малко – може би около 3000, може и по-малко – не претендирам за достоверност, все пак са минали близо 9 месеца, но благодарение на община Берковица, и през 2008 БЕРКРОК беше международен. Оказа се, че Graham Bonnet, Howie Simon, Tim Luce и Glenn Sobel са много земни и след пресконференцията, която дадоха за медиите и минути преди да потеглят към хотела, успях да задам няколко въпроса на Graham Bonnet и Howie Simon в караваната зад сцената, която играеше ролята на тяхна съблекалня. Надявам се, че и през 2009 общинарите в малкия град под връх Ком, отново ще съберат меломаните от страната на поляната „Пашината” в центъра на града. Защото атмосферата, която се създава по време на БЕРКРОК е повечеот уникална и си струва ходенето – дори и да е от другия край на страната, от Варна например.

В три поредни файла ви предлагам разговорът с Graham Bonnet и Howie Simon. Ще имате възможност да прочетете и какво казаха музикантите на импровизираната пресконференция. Тук е интервюто с Graham Bonnet.

Интервютата с Graham Bonnet и Howie Simon и разговорът на ALCATRAZZ feat. Graham Bonnet с журналистите са излъчени в предаването на радио Варна „От другата страна” на 25.08.2008. Интервютата с Graham Bonnet и Howie Simon са публикувани в брой № 51 на списание „Про-РОК”.


От другата страна - Какви са разликите между Graham Bonnet в края на 70-те и сега?

Graham Bonnet - Не много. Повечето е едно и също. Сега правя повече рок, а тогава в миналото, приоритет за мен бяха поп песните R&B музиката. Разбира се, когаго се присъединих към Rainbow промених стила и опитах нещо ново. Различен начин на пеене. Това е разликата. Но и сега се връщам към R&B музиката, защото я обичам. Но се подвизавам повече в областта, която хората искат да чуят – рока и всички тези крясъци, които направо ми изкъртват главата. През всичките тези години във всички банди, в който съм бил, съм използвал много различни техники на пеене.

От другата страна - Трудно ли е да си музикант – с вниманието което винаги трябва да отделяш на феновете, камерите, журналистите?

Graham Bonnet - Нееее. Лесно е и е забавно. Най-якото е да пътуваш. Вярно е, че понякога съм много уморен от непрекъснатите полети, защото на някои турнета спим само в самолетите, но най-хубавото на това да си музикант са тези час и половина на сцена. Това е най-емоционланата част. Останалият ден е твърде оттегчителен, да стоиш в хотела и т.н. Понякога и аз имам нужда да правя това, което искам. Както сега – записваме нов алубм, харесвам концертите и звукозаписните сесии. Новият материал е почти готов. Досега нямахме време да го направим, защото всеки е зает с нещо и е някъде по света. Това например ни е проблемът сега, защото нямаме продукт. Групата се разпадна в миналото и сега всъщност все още не сме истинска банда. Но и това ще стане.

От другата страна - Работил си и с Ritchie Blackmore и с Yngwie J. Malmsteen, знаем, че Yngwie е много повлиян от Blackmore, но ти как усещаше нещата при работата си с тях?

Graham Bonnet - Ritchie е оригинален. Дори когато създавах Alcatrazz, а и останалите в групат, бяхме решили, че търсим някой, който да свири като Ritchie Blackmore. Yngwie е голям негов фен. Той притежава много от неговото майсторство. Когато го накарах да изпълни някое парче от албума на Rainbow, който бях записал, Yngwie го изсвири перфектно. Сигурно не знаете, но на едно шоу в Швеция, когато бяхме с Rainbow, Yngwie се беше покачилна едно дърво и буквално попиваше всичко онова, което Ritchie прави на сцената. Така, че той беше най-логичния избор. Бяхме репетирали с един куп китаристи от един куп банди, но той беше правилният избор. Когато реши да напусне и да започне соло кариера не бях изненадан. А Ritchie беше оригиналът и ще продължава да бъде.

От другата страна - Навремето, когато видях да първи път снимки на Rainbow – всички с дълги коси, а ти с къса и облечен по друг начи– много странно стоеше между другите?

Graham Bonnet - Аз съм фен на музиката на 50-те. Харесвам R&B, рокабили, Jerry Lee Lewis, модата, филмите, Jimmy Dean, Marlon Brando, Rod Steiger, всички тези момчета от тогавашната ера. Също така харесвах много начина, по който изгеждат. Аз бях там. Харесвах черната музика по онова време - Little Richard, Fats Domino. Когато станах част от Rainbow винаги съм имал идея как да изглеждам. Но първи за това ми намекна Ritchie. Защото например нямах дълга коса. Всъщност имах, но през 60-те – дълга като на хипитата, но поизгубих част от нея. Така през годините, по време на записи, започнах да я скасявам все повече и повече. Хората ми казваха, че изглеждам страхотно с къса коса. И така. Интересното е, че в хеви метъл бандите винаги има някаква униформа – дълги коси и някаква рокерия. Аз не исках да изглеждам така. Исках да бъда различен. Изглеждах грешно и го знам, но се надявам, че хората ме харесват не заради външния ми вид, а заради гласа ми. Понякога сме имали много разправии с Ritchie. Все ми викаше – не си режи косата, не си я скъсявай. Но накрая всичко завършваше добре.

От другата страна - Работата на Graham Bonnet в Rainbow? Липсва ли ти работата с Ritchie Blackmore?

Graham Bonnet - Да липсва ми. Винаги ще ми липсва. Направих грешка, когато напуснах Rainbow. Твърде рано беше. Последният концерт, който направих с тях беше на Monsters Of Rock в Англия. Егото ми натделя. Това беше последния концерт на Cozy Powell с групата. Чувствах го много близък. Той напусна, след това, Don Airey напусна. В самолета за вкъщи Don ми каза, че напуска групата. Аз също си тръгнах. Исках да направя нещо свое. Чувствах се подготвен. Но май трябваше да остана още малко в Rainbow. Да се развия като музикант. Идеята в групата, чувствата си бяха отишли. И все пак адски много съжалявам, че напуснах Rainbow. Защото тя ме направи малко по-известен. Трябваше да стана още по-популярен. После дойде Joe Lynn Turner, който свърши чудесна работа.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов